Мнозинството в парламентарната комисия по правни въпроси гласува „за“ повторно приемане на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се създава нова фигура на прокурор, който да има правомощие да разследва главния прокурор. По този начин с 12 гласа „за“ бяха игнорирани мотивите към ветото на президента Румен Радев от 10 февруари, с които той спря промените. „Против“ гласуваха 7 от депутатите от опозицията, а въздържали се нямаше.
Предстои поправките да бъдат разгледани и гласувани отново в пленарната зала, а ако бъдат приети, те ще влязат в сила и ще започне процедура по избор на специален прокурор, който да води разследвания и проверки срещу главния.
На днешното заседание Красимир Ципов обясни, че парламентарната група на ГЕРБ ще гласува повторно, защото не споделя решението за ветото на президента.
„Очевидно при изготвянето на мотивите на ветото са били пропуснати важни изменения в законодателството. Още през 2016 г. в съответствие с препоръките на ЕК и съгласно концепцията за реформа в съдебната власт се направиха промени, които промениха централизацията на прокуратурата – тя вече не е централизирана структура, а запазва само своята единност. Това означава, че прокурорите не са подчинени нито на главния прокурор, нито на административните си ръководители“, каза Ципов.
По думите му по този начин категорично е осигурена независимост на прокурорите и гаранция да няма намеса във вътрешното им убеждение. „Категорично не сме съгласни, че статутът му е почти приравнен към този на главния прокурор. Дори и само фактът, че ще има възможност за контрол от страна на съда върху всички негови актове, е достатъчен да се гарантира независимо разследване“, убедени са от ГЕРБ.
Крум Зарков от БСП зададе няколко въпроса, но определи отговорите им като незадоволителни. „Ако е вярно, че след промените в ЗСВ прокуратурата не е зависима и централизирана, защо тогава се налага създаването на специалната фигура на този прокурор? Можете ли да гарантирате, че тази промяна ще доведе до отпадане на засиленото наблюдение на изпълнението на решенията на ЕСПЧ? Какво ще се случи, ако все пак органите на Венецианската комисия и Съвета на Европа не приемат това за достатъчно“, поиска да знае депутатът от левицата.
Ципов посочи, че това не е единственото възможно решение, но все пак е възможно решение за изпълнение на решението по групата дела срещу България и по-конкретно по делото „Колеви срещу България“.
„По отношение на това как този прокурор ще провежда всички действия по разследването и как ще се произнесе Венецианската комисия – ще покаже времето. Към настоящия момент ние смятаме, че това е възможното законодателно действие“, посочи Ципов.
Зарков припомни, че всички наблюдатели и експерти както в България, така и сред европейските партньори на страната се обявиха против това законодателно решение.
„То е неразбираемо за юристите в България и не съществува такова никъде другаде. Извадете едно становище на някой юрист, произнесъл се по този закон и да е намерил брънка логика в него. Такова няма. Всичко е казано и всичко е ясно. Ветото на президента е направило усилието да обогати мотивите с още 5 групи, но си заслужава да кажем, че никога не можете да решите проблем, ако ви е страх, не желаете или не можете да го назовете там, където е“, подчерта Зарков.
Христиан Митев от Обединени патриоти също посочи, че групата ще подкрепи ГЕРБ и ще гласува срещу ветото и в подкрепа на законопроекта.
