Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси започна трети опит за закриването на специализираното правосъдие. Заради краткия живот на 45 и 46-НС депутатите не успяха да променят Закона за съдебната власт, като тази задача се превърна в основен приоритет на кабинета на Кирил Петков.
Депутатите от ГЕРБ и ДПС, както и представители на спецсъда се опитаха да блокират заседанието с безкрайни дебати и процедурни номера.
След почти 9-часов дебат правната комисия закри на първо четене спецправосъдието с 12 гласа „за“, 5 „против“ и 0 „въздържал се“. Изненадващо в подкрепа на предложението беше и „Възраждане“. Предстои законът да влезе в зала за първо гласуване, а след това да се върне обратно в комисия за редакции.
Закриването на специализираното правосъдие се превръща и в първото предизборно обещание, с което се заемат управляващите от ПП, БСП, ИТН и ДБ. Законопроектът беше първата инициатива на правосъдния министър Надежда Йорданова, която стартира и процедурата за искане на предсрочното отстраняване на главния прокурор.
Тя нееднократно е коментирала, че съдебната реформа е пряко обвързана с достъпа до средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Какво предвиждат промените в Закона за съдебната власт?
Според предложените от МС промени специализираното правосъдие се закрива, като започнатите дела няма да се прекратяват. Уреден е и статутът на магистратите и съдебните служители.
Освен това се предлага и отпадане на кариерните бонуси.
Спор в зала възникна около бъдещето на съдиите. Според представителите на спецправосъдието те ще бъдат „интернирани“ и „изселвани“. От правосъдното министерство отново разясниха текстовете, в които не е заложено преназначаване на съдиите. Според промените в срок от 14 дни след обнародването на закона те следва да подадат заявление пред ВСС за назначение.
От ПП (Петър Кулински) заявиха, че специализираният съд се е превърнал в алтернативен общ апелативен съд, занимаващ се основно с мерки за неотклонение и издаване на разрешения за използване на СРС. От ГЕРБ-СДС (Дани Каназирева) очаквано се обявиха против и заявиха, че закриването на спецправосъдието не е съдебна реформа, а популизъм. Тази теза подкрепиха и от ДПС (Хамид Хамид) – според тях спецправосъдието е работеща структура, която не трябва да се закрива. Явор Божанков от БСП, Андрей Михайлов от ИТН и Атанас Славов от ДБ се обявиха в подкрепа на промените и закриването на неефективната структура. Петър Петров от „Възраждане“ заяви, че спецправосъдието трябва да бъде закрито заради незадоволителните резултати в борбата с корупцията, но това не е истинска съдебна реформа.
От ГЕРБ заявиха още, че ВСС не могат да дадат становище по внесения законопроект, защото той се различавал от първоначално предложения вариант на МС. Причината – решенията се взимат от Пленума на ВСС. Атанаска Дишева от съдийската квота на ВСС обаче обясни, че новият вариант отстранява пропуски от първия публикуван проектозакон. Дишева информира, че последният вариант е публикуван и на страницата на ВСС.
Председателят на Апелативния специализиран съд Георги Ушев твърди, че закриването на спецправосъдието не е реформа, а удобно политическо решение. Той използва, като аргумент и войната в Украйна, която по думите му е достатъчен аргумент за функционирането на спецправосъдието.
Иван Гешев заяви, че законопроекта за промени в Закона за съдебната власт е „най-лошият продукт, излизал от Министерски съвет“. Той цитира социологическо проучване, според което 4% от българските граждани се интересуват от съдебната реформа. Според него депутатите не се водили от интереса на гражданите и така се опита да определи съдебната реформа, в която влиза и отстраняването му от длъжност, като маловажна тема.
„Освен кризите – да се бият за бензин и олио, ще последва и съдебна криза.“
Гешев заяви, че ако промените минат ще има „неблагоприятна“ реакция на ЕС и заплаши, че ще сезира КС за неспазване на разделението на властите.
„Този законопроект ще катастрофира в Конституционния съд.“
Становището на ВСС е, че промените демонстрират политическа воля, но мотивите за закриване на спецправосъдието не са аргументирани.
ГЕРБ и ДПС бранят спецправосъдието с процедурни хватки
Още преди гласуването на дневния ред членовете на комисията от ГЕРБ-СДС и ДПС опитаха да бойкотират разглеждането на законопроекта и респективно – закриването на спецправосъдието. Анна Александрова от ГЕРБ заяви, че и нейната парламентарна група има такъв законопроект и по правилник сходните предложения следва да се гледат заедно (законопроектът им е внесен в понеделник – бел.ред.) Колежката ѝ Дани Каназирева пък поиска по-дълъг срок за обществено обсъждане и изтегляне на законопроекта от НС. Хамид Хамид от ДПС също се включи и настоя промените да не се гледат днес.
Председателят на правната комисия Милен Матеев от ПП ги контрира и заяви, че проектозаконът за промени в НПК, внесен преди два дни от ГЕРБ-СДС, цели единствено да блокира закриването на спецправосъдието с ненужно забавяне на гласуването на промените.
Обсъждането на дневния ред продължи повече от 30 минути, след което вещите в процедурните хватки депутати от ДПС и ГЕРБ смениха стратегията и избраха друг любим техен подход, а именно – да си правят едни на други реплики, след което да си отговарят в дуплики. Депутатите от ДПС и ГЕРБ правеха реплики и на всяко едно изказване на депутатите от управляващата коалиция. Те обвиниха управляващите и правосъдния министър Надежда Йорданова, че им е платено, за да прокарат тези промени.
Минути преди заседанието главният прокурор Иван Гешев също се появи в НС, за да брани спецправосъдието.
Депутат от ГЕРБ опита да спре безкрайните изказвания в защита на спецправосъдието
Бранимир Балачев от ГЕРБ предложи изказванията на гостите да бъдат ограничени до 5 минути. Искането му се случи след почти 30-минутното изказване на председателя на Апелативния специализиран съд Георги Ушев. Това му изказване беше посрещнато с вълнение от управляващите и критика от опозицията, прокуратурата и специализираните съдилища.
Сътрудниците на Иван Гешев остро възразиха и заявиха, че ще си тръгнат, ако това предложение бъде прието. След това Николина Ангелкова се скара на съпартиеца си и го накара да оттегли предложението си, защото дебатът бил важен и всички мнения трябвало да бъдат чути. Балачев оттегли предложението си, но призова за по-сбито представяне на становищата на заинтересованите институции.
Малко преди 19:30 ч. Крум Зарков направи опит да прекрати дебата с думите, че същите аргументи и дори същите примери са слушани два пъти в комисия миналата година, а и именно с този дебат парламентарно представените партии се явиха на изборите. 15 минути по-късно той направи процедура за прекратяване на дебата, срещу която възразиха яростно от ГЕРБ-СДС, както и представителите на спецправосъдието с аргумента за недопустимост, защото е първо четене. Гласуване нямаше, тромавият дебат продължи.
