БСП потъва безвъзвратно. Все съм си мислила, че тази партия няма накъде да пропада повече, но явно не е така. Свободното й падане продължава от няколко години.
Поредната нейна изцепка се роди в Благоевград, когато кандидата за кмет на столетницата, вече общински съветник -Милан Богдански, който по време на първата сесия на 5 ноември, на която ОбС и кмет положиха клетва, Богдански е гласувал срещу издигната за председател на местния парламент от редиците на червените Гергана Янчева, която всъщност самият той издигна като кандидатура.
Действието на Богдански се превърна в почти най-голямото недоразумение в местната политика.
Нима партията е изпаднала в такъв политически делириум, че без притеснение може да сравнява с празен трамвай, който така и не се намери някой качествен и отговорен да поеме управлението? А местните привърженици на партията сигурно са пътници, които ежедневно биват таксувани за неудобния превоз? Колко още ще ни друса този трамвай, докато най-накрая решим да слезем от него? Докога ще търпим инфантилната мазна усмивка на ватмана, който направлява живота ни? Все логични въпроси, които си задават хората, които години наред продължават да подкрепят БСП в Благоевград и с надежда и този път дадоха гласа си за тях.
Потъването на голяма партия е като потъването на голям кораб. Дълго време – уж нищо. Малко се е килнал на една страна и леко привел нос към водата. Но докато гледаш, и започваш да скучаеш, и си казваш – „абе това май ще продължи дълго“ – изведнъж корабът се обръща на една страна, килът се оголва над водата, носът заорава дълбоко във водната стихия и… край.
Както разказвал оня милиционер за фойерверките: „Няма, няма – па си такова майката…“
Не беше толкова отдавна, когато гледахме потъването на „историческата десница“ – СДС. Днес гледаме същото, но корабът е червеният – БСП. И вече сме на етап: внезапно преобръщане, оголване на кила и заораване надолу в бездната.
Ударила дъното,БСП можеше да обърне курса– да хване левия вятър в своите платна и да изплува като реформирана и по-модерна левица. Тя обаче не само че не направи и най-плахия опит, но избра най-гибелното възможно поведение: вместо да води битка за бъдещето, всички видни активисти се примириха и подложиха на силните на деня.
И Милан Богдански е най-яркият пример за това.Не само, че кандидата за кмет не положи усилия да се бори за връщане на позициите на партията в местния парламент, а по възможно най-позорния начин се подложи на онези, които „дърпат“ юздите в града. Лошото обаче е , че неговото предателство унизи и колегите му, онези младите,способните , които имат желание и амбиция да се борят. Те имат качества да спасят останалото от потъващия кораб, наречен БСП, но след като станаха свидетели на действията на Богдански, който подкрепяха и на когото помагаха, не е сигурно, че ще продължат.
За ръководството на партията в Благоевград, изобщо няма да коментирам, защото няма какво, защото ако имаше такова до тук нямаше да се стигне.
