Наближават коледните празници, онзи особено светъл, топъл и уютен момент от годината, когато хората забравят за злободневните теми и се отдават на семействата си.
Тази година предколедният период е белязан от много и разнопосочни събития в държавата, които застрашават спокойствието на суверена. Политическата обстановка в страната е „из дис лав“.
Герб е кабинет в оствака, а останалите парламентарно представени партии се напъват неистово, поне за няколко месеца да управляват изцедената вече държава, въпреки че преди месеци обясняваха из телевизионните студиа, че видиш ли не им толкова важно да управляват и милеят за стабилност в страната.
Реформаторският блок усирено преговаря за съставяне на кабинет, в който иначе така и няма да влезе.
Патриотичният фронт от друга страна обявиха амбициозно, че ще съставят правителство и заобсъждаха дори имена, които да влязат в него, малко след това стана ясно, че Патриотите изобщо няма да получат мандат.Отидоха им усилията напразно на хората и започнах даже малко да ги съжалявам, че и на тях много им се искаше, почти толкова колкото и на Реформаторите.
А амбицииите на РБ са не толкова продиктувани от желанието да се явят като спасител на народа, а по-скоро да спасят себе си, защото влизането им в следващия парламент е под въпрос, ако трябва да сме честни.
И докато там горе се води битка до кръв, за да се докопа властта, суверена стои и чака да разбере каква ще е съдбата му в следващите месеци и години. Само дето от борбата, която се води ще пострада най-много именно той- народа, който на последните избори „наказа“ властимащите и им показа, че вече не се търпи. Само дето с това наказание се свърши в деня след изборите, после само тишина.
Хората отново седят и чакат следващия спасител, който ще дойде и ще им помогне да живеят една идея по- нормално. Спасител, който лично аз не виждам в момента на сцената. Ако някои виждаха това в лицето на Слави Трифонов е възможно леко да се разочароват, защото ако той наистина искаше да направи нещо по-значимо, щеше да направи партия и да тръгне да се бори за хората, които дадоха гласа си на Референдума / въпроси, които много не разбраха всъщност, но пък на пук гласуваха/. Вместо това той започна да се припокрива с Митьо Пищова и заразправя, че ще се пали. От друга страна шоуменът поне получи лична покана от главния прокурор на държавата, за да обсъдят как той/Цацаров/ вижда вижданията на Слави.
И като заговорих за Референдума, та се сетих за партийните субсидии, които правителството отказа да намали. С това всички ония 240 загрижени за народа депутати, пренебрегнаха народната воля,онази за която популистки се „грижат“, когато ги поканят в някое телевизионно студио.Така отиващият си парламент за пореден път показа надменно неуважение към избирателите, към морала и към парите на данъкоплатците.Гласуването само по себе си дойде на фона на „знаковото“ изказване на премиера в оставка, който на 13 ноември се обяви за пълно отпадане на партийната субсидия.
Всички тези въртележки във властта, като че ли останаха на заден план последната седмицата, за да заемат всички граждани, журналисти и въобще с „жизнено важния“ въпрос: Кой е Издислав и къде е ?
Причината е новата песен на Фики Стораро, а тя се казва Is This Love – абсолютно същото е и заглавието на евъргрийна на Whitesnake. Премиерата на парчето на Стораро и видеото към него бе на 30 ноември. В нещото наречено „песен“ се пее на английски / или нещо наподобяващо този език/, но с много твърд акцент. Is This Love е бавна, баладична песен, но с типичната попфолк извивка. И въпреки звученето, хората така се развълнуваха, че това кой е и къде е Издислав, стана тема номер едно, много по-важна от тези ще има ли правителство държавата, ще има ли предсрочни изобри, кой ще гаранатира стабилността на България.
Издислав всъщност като се замисля е всеки наш сънародник, при когото може да се констатира драматично разминаване между претенции и възможности. Да виеш на развален английски, клип, в който релсата на камерата не е махната, а вокалното недоразумение седи на бар стол в гора, е само еманация на Издислав. Той/тя/то може да бъде открит навсякъде. От кварталното кафене до най-високите етажи на властта, където премиери си присвояват каквото им попадне.
Издислав живее във всеки от народонаселението. В по-малка или в по-голяма степен. Затова мисля да спра дотук и да ви оставя, за да се опитаме да го открием. Всеки за себе си…
