България днес повече от всякога се нуждае от почтена политика. Политика на ясните ангажименти и на конкретните отговорности.
Но могат ли днешните политици да отговорят на тези изисквания, след като нямат дори ясна представа за себе си?! Могат ли хора които членуват в дадена партия само от ден до пладне, а утре ще скочат в друга, търсейки своето, да ни донесат промяна?! Напълни се политическата ни сцена с обикновени политически номади, скитащи се в търсене…..но на какво и те самите не знаят.
Не мога, не искам и не трябва да вярвам в такива хора.
И не защото избраните министри,премиер, кандидат кметове и кандидат съветници нямат качества или респектиращо CV. Не защото не говорят чужди езици или не са завършили престижни университети. А просто защото им липсва най-важното, за да заемат обществена длъжност. Нямат принципи.
Тези хора могат еднакво добре да работят за всекиго, който ги наеме. Независимо дали е ляв, или десен, дали е националист или анархист. И за всяка служба винаги намират удобни аргументи. Или подходящ произход. Проблем може да възникне само на цивилизационно ниво/ако например наемащият ги не им допада в културно отношение/, но никога не на политическо ниво.
Хора като тях могат да защитават с еднакъв патос и абсолютно последователно напълно несъвместими идеи. Доказва го и политическата им биография. Така, с алибито си на експерти, те се превръщат в съучастници на всяка поредна голяма подмяна на доверието. И тази подмяна е много по-страшна от подмяната с фалшивите бюлетини или с купения вот.
Новата българска история дава достатъчно примери за подобни правителства на размитата отговорност и никое от тях не е било успешно. Защото неясното и противоречиво мнозинство, което ги избира, е удобна хранителна среда за олигархията да защити своите интереси, без това да се разпише политически на нито една от подкрепящите я партии за следващите избори.
Печели олигархията, печелят наемните „експерти“, печелят партиите, разиграващи този сценарий.
Губят само хората.
Губят хората от всеки град и всяко село, губят онези , които са им гласували доверие някога.
Ако днес си тук, а утре там от ляво в дясно и обратно,задържайки се за кратко и по средата… то що за човек си ти? Как утре ти ще защитаваш интересите, на мен, на тях, на всички?!
Истината е , че никой не иска да защитава нашите интереси, истината е че в политиката има хора, които успешно защитава само своите интереси и ако днес в едната партия им откажат челно място в някоя листа, те ще отидат в друга независимо от различните идеи на тази новата, приютила ги като сирачета партия, защото едничката им мисъл и мечта е ВЛАСТ. Власт на всяка цена!
Посвещавам го на всички „пътешественици“, номади и хамелеони!
