C поредната «конска» доза горчивина констатирах, че сайтове, телевизии и ред т.н. български мас-медии все по-крещящо нарушават базисни юридически и морални принципи както и в случая, който ме възмути. Презумпцията за невинност важи за всеки, койтo не е осъден. Особено когато става дума за тежки обществено-чуствителни пороци като педофилията. (виж например http://pik.bg/пореден-гнусен-порно-скандал-учител-педофил-опипва-малки-момичета-пита-ги-за-бельото-им-и–news260486.html). Сайтове и медии, които може би имат и общо-полезни разкрития за хора и събития, но те се обезсмислят когато систематически журналисти си служат с безскрупулни, противо-законни и най-вече неморални методи.
Разбира се, в наше Интернет време, всичко може – всичко е толкова спонтанно, че няма време и място за замисляне и за принципи. Но ако подобни истории като гореспоменатата се публикуват, то в никакъв случай не трябва да се споменават имена и места до съдебното доказване на вина. Излагат се на опаснст много хора – не само предполагаемият престъпник, но и учители, служители, родители и най-вече невинни деца. Лекомислено се публикуват и показват на екран снимки, включително и на деца. Засяга се репутацията на много с нищо несъгрешили хора, след което всичко ще се „овъртоли“ така, че върви доказвай, че нямаш сестра. И всичко това не прави впечатление в нашата преса, а то е подсъдно, то е равно на престъпление.
Тук не е въпросът дали лицето е виновно или не – съдът ще се произнесе. Не. НИЕ сме въпросът. На нас вече не ни прави впечатление това, че не се спазват елементарни правила на публичния дебат, на медийното поведение. Заедно с т.нар електронни медии ние сме се трансформирали в бързо-реагиращи инквизитори и съдници от първа и последна инстанция. Ние, чиято злоба втасва на момента и прелива от канчето при подходящи поводи. А медийното пространство е претъпкано с такива. Това се харчи. И ето, че се оказваме готови да подгреем всяка предложена ни клада със сухите отломки на бездушието.
Друг повод: преди дни на страниците на друг сайт, бе публикивана новина, която отразиха и останалите медии, за това, че едни мъж, български циганин от Стилипиново в Пловдив, е пребил жена си до смърт (http://www.blitz.bg/news/article/307776). Ето първите два коментара от форума по статията: „Ей, не го пипайте човечеца, а веднага го оженете пак!“, „ЕДНО ДОБРО дело е свършил, с колко ли МАНГАЛА се лиши България“ , а останалите радостни възгласи на наши „бели хора“ ви оставям да си прочете при желание сами.
С имената си, с принадлежноста си (СУ, cчетоводител и т.н.), тези „граждани“ се радват открито на смърта на една млада жена само защото не е като тях или те поне не се идентифицират с нея. Тя е циганка. Тя е бедна. Ако има нещо, сигурно го е откраднала. Ако се е оженила това е защото, е неграмотна и похотлива. С една дума циганка. Но опитът ми показва и мога да гарантирам на горепосочените „граждани“, че, в крайна сметка, ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ЦИГАНИН ЗА НЯКОЙ ДРУГ! И в случая кой е по-низшия? Тези ли злобари с дебелашкия си псевдо-хумор – те ли претендират за по-висши „бели хора“. Те са на масата до нас в кафенето. Те са нашия, например, втори братовчед. Те са колега или познатата, с които живеем в ежедневния си ритъм. Те – това сме ние.
Думата ми е за това. Вие може би познавате тези хора и те ви изглеждат напълно в час. Със игурност и вие и аз сме преляли от стрес. Обкръжаващият ни абсурд и нашата безпомощност са ни докарали до отчаяние. Тези публикации и коментариите им ме карат да мисля, че сме се деморализирали до оскотяване. Поредното хорско нещастие става повод да изсипем гнева си върху нечий духовни или телесни останки. А трябва просто да си признаем, че живеем в една дълбока духовна нищета, която ни влудява. И лудоста ни се блъска в стените на тежкото ни ежедневие и чака повод да „изпуши“. Това е масов психологически феномен и тези, които го провокират му се радват и подклаждат. Те са мерзки манипулатори – АМИ НИЕ? Защо не се съпротивляваме?
Връщам се на първия повод за тези размисли, а именно, с основание или без, заподозрения в педофилски актове учител и неговите предполагаеми жертви. Bъв Франция, преди 3-4 години, стана печално известна трагедията на един даскал, който бе обвинен в селото, където преподава, в подобни актове. След две седмици, преди започване на съдебна процедура, той се самоуби. Беше оправдан посмъртно. Него вече го няма. Има ги жена му и двете му деца. Но трагедията остана и за друга жертва на този случай. Детето, което бе обвинило учителя си без причина ще носи стигмата на тази трагедия цял живот. То е невинно, защото не си е давало сметка за последствията, които е предизвикало. Но възрастните са си я давали и си дават! НИЕ, големите, знаем каква е тежестта на подобни обвинения – пак повтарям – справедливи или не
Знаем, но сме превърнали в лешояди. Предпочитаме да мислим, че ако някой е в калта, значи си го е заслужил. Защо се оставяме да бъдем такива? Думите ми са слини. И аз почти изпадам в ролята на лешояд спрямо тези, които най-лековато и безнаказано разпространяват злобата си по интернет и съучастват в публични, макар и виртуални, линчувания. Както това е било в отминали, тъмни тоталитарни времена. Отминали ли – явно НЕ! Тоталитарни ли – в много отношения и сега – ДА!
Диктаторите управляват чрез МАЛКИЯ ЧОВЕК.Той е комплексиран от липса на изява, той е необразован и се чувства пренебрагнат. Затова «малкият човек» вижда във всяка беззащитна жертва повод за се докаже, без да рискува. Той става просто невинен изпълнител и страничен коментатор и не отговаря за последствията. Bienvenu chez vous ! – казват французите. Добре дошли у дома си!
Антонина Йорданова
