Думата „парфюм“ идва от латински – „per“ и „fumare“, което буквално означава „чрез дим“. Парфюмите са ароматизиращи вещества на базата на алкохоли или водни разтвори на алкохоли. Най-голямата концентрация в парфюмите е на етерични масла (най-често се използва розово масло), разтворени в почти чист алкохол. В парфюмите се съдържат над 300 вещества от растителен, животински и химичен произход. Като универсален разтворител се използва етанол с висока концентрация (96 %).
Специфичният аромат на парфюмите се дължи на натуралните масла в състава им. Тези масла може да бъдат извлечени като смоли или сокове от различни части на растенията, например от листата, стъблото, кората, цветовете, плодовете и т.н. Малка част от маслата се добиват от животински секрети. Например мускусът се добива от жлезите на мускусния елен. Естествено извлеченият мускус е сред най-скъпите животински продукти. На черния пазар цената му е по-висока от тази на златото.
Освен естествени аромати при направата на парфюми се използват и изкуствено създадени, синтетични вещества.
Един от основните фактори за цените на парфюмите е именно вида и качеството на съставките, които съдържат.
Видовете парфюми според тяхното ухание са безкрайно много. Може би ще се изненадате на колко много групи могат да бъдат обособени парфюмите. Основно ароматите могат да бъдат разделени на:
- Цветни (или флорални) – това е може би най-голямата група аромати. Можем да я разделим на няколко подгрупи: цветни алдехидни (Създателят на тази група аромати е небезизвестният Ърнест Бю, който през 1921 г. създава легендарният Chanel No.5. Той за първи път включва в цветния състав на парфюма алдехиди – синтетичен компонент.); цветни морски (Ароматите от тази група се отличават със свежи нотки на морска вода или водни цветя и билки.); цветни плодови; сладникави цветни плодови (Цветните аромати са съчетани с дъх на карамел, шоколад, бонбони и др.); цветни тревисти (Оставят усещане за току-що набрани цветя.); цветни дървесни мускуси (Цветният аромат е обогатен с дървесен или мускусен привкус.)
- Цитрусови – със свежо ухание на лимон, грейпфрут, портокал или друг цитрус. Може да обособим две подгрупи: цитрусови ароматни (например с нюанс на лавандула или розмарин) и цитрусови сладникави (съчетание от няколко вида цитруси или цитруси плюс ванилия или карамел например).
- Ориенталски – преобладава ароматът на кехлибар често в съчетание с мускус, екзотични цветя или ванилия. Подгрупи: ориенталски цветни; ориенталски подправки (с нотки на канела или индийско орехче); ориенталски папратови; ориенталски дървесни (с добавена нотка на сандалово дърво или кедър); ориенталски ванилови.
- Кожени – с дъх на обработени кожени изделия (натуралната кожа е с неприятен мирис).
- Ароматни – ухание на лавандула, градински чай, розмарин и други. Тези аромати са предимно предназначени за мъже. Подгрупи: ароматни морски; ароматни плодови (свежо и екзотично ухание, съчетание на пресни плодове с ароматни компоненти); ароматни тревисти (с ухание на трева или листа); ароматни папратови (в съчетание с кумарин); ароматни подправки (предоставят студено и свежо усещане).
- Шипрови – съчетание от дъбов мъх, бергамот, лабданум и пачули. Подгрупи: шипрови цветни и шипрови плодови.
- Дървесни – с благоухание на сандалово дърво, ветивер или кедър. Подгрупи: дървесни ароматни; дървесни морски; дървесни цветни мускуси; дървесни подправки; дървесни шипрови.
