Седмица преди местните избори на 29 октомври политическите играчи внимателно пресмятат ефектите от гласуването върху бъдещето си. В условията на оскъдни социологически прогнози за резултатите, очакванията на основните участници във вота варират от опасения за позициите на лидерите, през потенциална загуба на електорална тежест до промяна в крехките баланси в централната власт, пише „Дневник“ от източници в управляващите партии, щабове на претендентите за местната власт и наблюдатели на процесите във властта.
За момента ГЕРБ изглежда в най-изгодна позиция, доколкото има шансове да запази позициите си в много от големите градове, дори и да загуби столицата след 18 години управление. Евентуален успех, съчетан със слабо представяне на „Продължаваме промяната – Демократична България“, би бил аргумент партията да претендира за повече позиции в съвместното им управление, особено след насрочената за март догодина ротация, когато министър-председател ще стане Мария Габриел от ГЕРБ, сочат неофициални коментари на източници на „Дневник“, както и публичните изяви на партийния лидер Бойко Борисов в последните дни.
За другия участник в управлението – „Продължаваме промяната – Демократична България“, вотът се очертава решаващ – или ще даде нови сили и самочувствие на коалицията, или ще я уязви, принуждавайки я да избира между това „да кара постарому“, докато това е възможно, или да стигне до оставки на партийни лидери и раздяла.
ДПС, която традиционно се представя добре на местни избори, разчита да утвърди позициите си, и да запази тежестта си като неформален, но ключов, партньор на властта. Слаби резултати на БСП в страната – в евентуална комбинация с добро представяне в столицата, рискуват да извадят на дневен ред отново остро лидерския въпрос и да вкарат Корнелия Нинова в глуха отбрана срещу вътрешнопартийната опозиция. Най-малко засегнати от представянето си изглеждат „Възраждане“ и „Има такъв народ“, за които изборите надали ще доведат до съществени промени.
ГЕРБ в режим на атака
През цялата предизборна кампания лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов загрява на тъча – според любимата му футболна терминология. Още в началото ѝ партията откри няколко фронта на атаки към „Продължаваме промяната“ в сектор енергетика:
- първо с твърдения за неправомерно разпределение на над 3.4 млрд. лв. по проекти;
- после със закани към министъра на енергетиката Румен Радев заради протеста на миньорите и енергетиците;
- с предупреждения, че подкрепата на ГЕРБ при неуспешния вот на недоверие на „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ не се подразбира;
Партньорските отношения във властта бяха саботирани и чрез отказа на ГЕРБ да подкрепи ключовия за „Продължаваме промяната – Демократична България“ законопроект за промени в службите, както и от остри критики за бюджета и дефицитите по любимото на Борисов тема – строителство на пътища.
Последният епизод от сагата ГЕРБ срещу правителството (в което участва) е недоволството ѝ срещу гласуваното в парламента – по предложение и с подкрепа и на ГЕРБ – изключение (дерогацията) за България за внос на руски петрол до октомври 2024 г.
ГЕРБ и ДПС включително първоначално се заканиха, че ще настояват – макар че аритметично мнозинство в парламента им липсва – България да се откаже от вноса на руски петрол час по-скоро и беше свикана среща в парламента по темата. От нея стана известно, че, за да се запази изключението, „Лукойл“ ще внесе половин милиард лева данъци.
Борисов разклаща, но засега не потапя
Източници от партията на Борисов посочиха неофициално пред „Дневник“, че въпреки от поредицата с акции срещу „Продължаваме промяната“ (в потока от атаки ГЕРБ рядко включва „Демократична България“ – бел. авт.), засега това не трябва да се смята за стъпки към сваляне на правителството или за смяна на министри веднага след местните избори.
Представители на партията обясниха неофициално, че така или иначе времето до ротацията през март не е много, а дотогава в Народното събрание има тежки задачи, от които ГЕРБ и публично твърди, че не смята да се отказва – през ноември предстои обсъждане и гласуване на държавен бюджет за 2024 г., а до края на годината ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС са дали заявка за промени в Конституцията с реформа на прокуратурата и Висшия съдебен съвет.
Неофициално от ГЕРБ обясниха, че целта на атаките, освен предизборна мобилизация, целят да осигурят на Борисов и партията му по-силни позиции при смяната във властта. Това пролича публично и от изказване на лидера в Перник по време на предизборната обиколка.
Ще ни даде сила да отстояваме интересите. Това е своего рода вот на доверие. Бойко Борисов, председател на ГЕРБ
При сформирането на кабинета „Денков – Габриел“, въпреки че ГЕРБ беше първа политическа сила, се отказа от правителство с неин мандат и се съобрази с условието на „Продължаваме промяната – Демократична България“ да има значително предимство при назначенията. Това може да означава, че – особено ако ГЕРБ затвърди първата си позиция в областните градове и големите общини – при ротацията смените в правителството да излязат отвъд Денков с Габриел.
В кабинета има и политически фигури на „Продължаваме промяната“ – Асен Василев, министър на финансите; Андрей Цеков, министър на регионалното развитие; Георги Гвоздейков, министър на транспорта; Димитър Илиев, министър на спорта; Борисов вече е казвал общо, че не харесва работата на седем-осем министри, но и че за смени ще се решава при ротацията.
Лошият сценарий за втората сила: предателство
„Ужасно лошо“ – така обобщи неофициално източник от „Продължаваме промяната – Демократична България“ ситуацията, ако кандидатът ѝ (в местна коалиция със „Спаси София“) Васил Терзиев не стане кмет на столицата.
За София все още няма публично обявени социологически изследвания и неофициалните коментари са, че изходът от първия тур вероятно ще се реши в последния момент и ще зависи до голяма степен от избирателна активност. В коалицията се позовават на собствени данни за нагласите на избирателите, според които Терзиев е във водещата позиция, но е малко вероятно да спечели над 50% от гласовете, за да победи, а е трудно да се прогнозира кой ще се изправи срещу него на балотаж – дали кандидатът на ГЕРБ Антон Хекимян, или Ваня Григорова, издигната от широка коалиция около БСП и „Левицата“. Въпросът е ключов, тъй като според профила им кандидатите могат да привлекат или отблъснат различна периферия от (не)гласуващи.
Според източници на „Дневник“ в „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ сценарият, в който формацията не успява да е първа политическа сила в София, може да доведе не само до разваляне на коалицията, сформирана официално преди едва осем месеца – преди парламентарните избори на 4 април, но и до оставки лидерите на съставляващите я партии: „Продължаваме промяната“, „Да, България“, ДСБ, „Зелено движение“.
Сега „Демократична България“ е трета политическа сила в Столичния общински съвет (СОС) с единайсет представители. Има седем районни кметове. На последните парламентарни избори – през април 2023 г., коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ спечели трите столични района с общо 192 хил. гласа. ГЕРБ остана втора с малко над 121 хил. гласа. Преди четири години за класиране на балотаж на първите двама кандидати бяха нужни 161 хил. гласа (за Йорданка Фандъкова) и 123 хил. гласа (за Мая Манолова).
Сценариите за умерен и изненадващ успех
Сценарият, наречен неофициално „умерен успех“, за „Продължаваме промяната – Демократична България“ включва победа – макар и трудна – в София. За коалицията тя ще означава да си отговорим на някои въпроси: дали функционира като такава, дали действа добре вътрешно, има ли смисъл да остава, коментира източник от обединението.
Силно оптимистичният сценарий „Изненадващ успех“, включва спечелване и на някой от най-големите областни градове. Това ще се смята за знак, че коалицията може да продължава както досега, казват в мнозинството.
През април „Продължаваме промяната – Демократична България“ завърши като втора политическа сила в страната, с едва около 2 процентни пункта разлика с ГЕРБ. Коалицията беше на първо място в трите столични избирателни района, в Пловдив и в Русе.
Ваня Григорова и заявката за лявото
Представянето на Ваня Григорова в София може да отключи процеси и в ляво, включително искане за оставката на председателя на БСП Корнелия Нинова, коментираха запознати със социалистическата партия пред „Дневник“.
Причината е, че кандидатурата на бившия синдикалист беше основно лансирана от БСП – София, която е опозиция на лидера Корнелия Нинова. Градската организация наложи стъпка по стъпка номинацията на Григорова, докато накрая лидерът на социалистите единствено обяви, че широкото ръководство на партията, Националния съвет, е потвърдило решението.
По неофициална информация на „Дневник“ ръководството на БСП обаче не одобрява номинацията: тя е издигната от конкуренти и противници на Нинова, най-ярките от които са „Левицата“ в лицето на Мая Манолова, Татяна Дончева, Костадин Паскалев.
Добро представяне на Ваня Григорова, каза неофициално източник от щаба ѝ пред „Дневник“, може да се смята и за шанс за консолидиране на лявото. Носител на това Нинова не успя да стане, след като покани напусналите БСП (заради нея) да се върнат, но те се обединиха в „Левицата“.
Мандатът на Корнелия Нинова изтича през 2024 г. Досега вътрешнопартийната ѝ опозиция е правила няколко опити да я отстрани предсрочно от поста ѝ, но неуспешно, въпреки все по-влошаващото се представяне на социалистическата партия при поредицата от парламентарни избори. Последният беше през февруари, но и тогава ръководството на БСП показа, че владее хватки с тълкуването на устава на партията и достъпа на делегати.
Код „стабилност“ за ДПС
Резултатите от избори по традиция не водят до вътрешни промени в ДПС, но този път могат да увеличат
относителната политическа тежест на движението.
В интервю за „Дневник“ социологът Живко Георгиев прогнозира, че ако на тези избори има пробиви, те ще бъдат направени именно от ДПС, и вероятно в Централна и Северозападна България немалко общини да имат кметове от партията. „Преди няколко години като правехме изследвания никой не казваше, че гласува за ДПС, а на изборите движението достигаше 7-8 процента, тоест хората криеха вота си. Сега като правим изследвания над 20 процента признават, че гласуват за ДПС“, коментира Георгиев. По думите му не е изключено над 50 общини в цялата страна да се окажат с кметове на ДПС.
Добро представяне на изборите неизбежно ще увеличи и претенциите му за участие във властта, независимо, че засега то се демонстрира като косвено, смятат наблюдатели. В какво ще се изразяват конкретно подобни претенции ще проличи след изборите.
За „Възраждане“, която има добро представителство в местната власт, изборите изглеждат най-малко рискови. Проруската националистическа партия ще гони запазване на позициите си в местната власт, което би ѝ осигурило добър трамплин при нови предсрочни избори. „Има такъв народ“ пък е в изгодната позиция на участник в местни избори за първи път. Единственият път, когато партията на тв водещия Слави Трифонов се е включвала в такъв тип надпревара, бяха частичните избори за кмет на Благоевград през 2021 г., когато издигна настоящия кмет Илко Стоянов. Сега той се кандидатира за втори мандат, но от името на инициативен комитет, а всяко добро представяне на „Има такъв народ“ ще бъде отчетено като успех.
