Без никакви дебати по същество днес народното събрание прие на второ четене промени в закона за хазарта в интерес на големите играчи, които ще преразпределят пазара. Текстовете бяха внесени между първо и второ четене и бяха определени от „Българска гейминг асоциация“, и „Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България“ като преобразяването на законопроекта по „мафиотски начин“.
От браншовите организации са недоволни, че новите моменти не са мотивирани и се приемат без каквото и да било обществено обсъждане с представители на бранша, оценка на въздействието и финансова обосновка.
Вместо мерки, целящи ограничаване на разпространението на хазарта, каквато беше първоначалната идея, депутатите приеха драстично вдигане на лицензите за отваряне на игрални зала и казина, които обричат на гибел и малките и средни играчи в бранша, е мнението на засегнатите.
Днес те протестираха за трети път пред сградата на парламента. При гласуването на текстовете на второ четене в пленарната зала днес първоначалните суми за издаване на лицензите бяха намалени наполовина спрямо приетите от комисията по бюджет и финанси, но въпреки това са в пъти по-високи от сегашните. Така например за издаване на лиценз за казино е нужно деклариране на капитал от поне 1.5 млн. лв, при предложени 3 млн. лв.
За игрални зали с автомати лиценз ще се издава срещу деклариран капитал от поне половин милион лева, при предложен 1 млн. Сега и за казината, и за игралните зали е нужно деклариране на капитал от 7500 лева. Сериозно увеличение се предвижда и за направените инвестиции.
Депутатите не приеха искането на лидера на НФСБ Валери Симеонов игрални зали и казина в България да може да има само в курортите, 5-звездните хотели и граничните зони.
Малките се считат за обречени
„При тези суми за деклариран капитал, до 2 години ще затворят 75% от всички компании в бранша, а без работа ще останат 25 хиляди от общо 30 хил. работещи в тях“, коментира за „Дневник“ Мирослав Младенов от Българска гейминг асоциация (БГА). По данни на „Капитал“ в момента в страната работят около 20 казина и близо 1000 игрални зали, а оборотите, които превъртат годишно са близо 3 млрд. лв.
За всеки от тези обекти лицензът е за пет години, а за получаване на нов ще трябва да отговарят на новите условия. В браншовите организации посочват, че от промяната ще пострадат пряко и редица други отрасли – спорта, туризма, пазара на недвижими имоти и други. От БГА смятат, че с промените на практика се слага край на конкурентните условия за развитие на регулиран хазартен бизнес в България.
От бранша се оплакват, че повече от осем месеца Държавната комисия по хазарта не разглежда искания за нови лицензи и удължаване срока на съществуващи такива. „Бизнесът се намира в безизходица – държавните органи не изпълняват своите задължения, а паралелно с това завишават изискванията“, посочват от двете организации.
Младенов допълни, че е представител на една от големите компании в бранша, но дори и те до няколко години ще бъдат принудени да прекратят дейността си. „Големият проблем, е че с тези промени ще се увеличи сериозно дела на нелегалния хазарт“, отбелязва той.
В интерес на кого са промените
Протестиращите срещу промените не споменават конкретно в интерес на кого са промените, като се посочва само, че това е в интерес на големите играчи, които ще имат монопол. Има и подозрения, че се отваря пътя за появата на нов играч.
Според „Капитал“ на пазара ще едрите играчи, сред които са и семейство Найденови, чиито обекти са под бранда Efbet. Боян и Цветомир Найденови са и сред основните свидетели срещу дългогодишния монополист в хазарта Васил Божков.
Както е евентуален нов играч се посочва един от най-богатите бизнесмени в хазартния сектор в Европа – чешкият милиардер Карел Комарек. През юни той инвестира в Първа инвестиционна банка около 60 млн. лв., за да вдигне капитала ѝ преди влизането на България в Банковия съюз и „чакалнята“ на еврозоната.
Тази му инвестиция беше разглеждана и като заявка за влизането му и на българския хазартен пазар. Още повече, че през миналата година хазартната компания на Комарек Sazka Group е имала интерес да придобие дела на Васил Божков в „Националната лотария“ за 1 млрд. евро, но офертата и не е била приета.
Агенцията за приходите поема контрола
Освен текстове, които ще доведат до преразпределение на пазара, депутатите гласуваха и промяна на контрола. Държавната комисия по хазарта напрактика се закрива, а контролът в сектора се прехвърля на Националната агенция за приходите. Тази идея също е вкарана между първо и второ четене, като първоначално се предлагаше създаване на Държавна агенция по хазарта, която да е под контрола на Министерския съвет, а не – на Министерството на финансите.
За браншовите организации промяната на начина на контрол също е грешка, защото ще доведе до невъзможност за администриране на бизнеса поне за още шест месеца.
„Националната агенция по приходите е приходна администрация, а не лицензионен орган. Хазартът е самостоятелен отрасъл, чието регулиране е свързано не само с осъществяване на контрол и събиране на вземания от поднадзорните субекти, но и с лицензионна дейност. Немислимо е качественото им осъществяване от администрация със съвсем друга насоченост“, е мнението на Българската гейминг асоциация.
Има и подозрения, че измененията по законопроекта и прехвърлянето на надзорните функции на приходната администрация, ще доведат до сериозно задълбочаване на проблема с неефективния контрол и основание за искове срещу държавата в размер на десетки милиона лева, а в определени случаи и в конфликт на интереси.
Тотото получи свобода да организира нови игри
Други промени дават възможност Българския спортен тотализатор да организира всякакви хазартни игри – традиционна лотария, числови лотарийни игри, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, онлайн казина и т.н. като ангажимент на министъра на спорта е да предложи на кабинета как да се разпределят приходите от тях.
В закона е записано, че приходите от дейността на БСТ след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се използват за нуждите на физическото възпитание и спорта. Изрично се посочва, че 10% от парите отиват за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. Също 10 на сто ще се дават и дейности, финансирани от фонд „Култура“. По този текст бяха единствените дебати, като Весела Лечева от БСП посочи, че парите от тотото трябва да са само за спорта.
Промените в закона предвиждат и всички организатори на хазартни игри да разполагат с мерки, гарантиращи отговорно залагане. Под гаранции за отговорно залагане се има предвид на видно място да има предупреждения, че към хазарта може да се развие зависимост, както и информация за възможностите за терапия. Предвижда се и създаване на регистър на пристрастени към хазарта, които не трябва да бъдат допускани в игрални зали. Всеки играч трябва да бъде информиран, че може да поиска включване в него за минимум 2 години.
