Когато през 2019 г. започна строителството на газопровода „Турски поток“ през България, той беше представен от тогавашните управляващи като добра инвестиция, която ще бъде полезна за региона и не само ще бъде възстановена, но и ще донесе печалби за страната.
И как иначе, при положение че парите за изграждането му идват от джобовете на българските данъкоплатци.
Сега тръбата вече е готова, а по нея тече природен газ, който руската компания „Газпром“ продава на Сърбия. Само до момента тя е струвала на българските данъкоплатци близо 2,1 милиарда лева без ДДС. А има и още за доплащане. Така цялата сума доближава 3 милиарда лева без ДДС.
Ще се върне ли в крайна сметка тази инвестиция и ще донесе ли тя ползи?
Оказва се, че това не е толкова сигурно, колкото го представяха предишните управляващи от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Според Министерството на енергетиката „позитивните ефекти от осъществената инвестиция са надценени“.
В отговор на въпроси на Свободна Европа министерството посочи, че са допуснати три сериозни проблема в модела на финансиране – като печалби от проекта са сметнати приходи, които държавната фирма е щяла да получи така или иначе, не са взети предвид пропуснатите ползи от транзита към Турция, а лихвите по заемите, взети от „Булгартрансгаз“ за финансиране на проекта, са били подценени.
Резултатът от всичко това е, че милиардите от джобовете на българските данъкоплатци, които отиват за финансирането на газопровода, може и да не се възстановят в срок, а печалбите от проекта изглеждат все повече като мираж.
Какво е построено, колко струва и кой прибира парите
Продължението на газопровода „Турски поток“ през България, което беше наричано от предишните управляващи „Балкански поток“, се състои от две основни части – линейната част, или самата тръба от границата с Турция до границата със Сърбия, и две компресорни станции – „Расово“ и „Нова Провадия“.
За двете части са обявени две отделни обществени поръчки. Проектирането и изграждането на тръбата с дължина 474 км струва 2,15 милиарда лева без ДДС. Компресорните станции, които са нужни, за да може по газопровода да се пренася по-голямо количество природен газ, струват 350 милиона лева без ДДС.
Договорът за изграждане на тръбата е сключен между държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“ и саудитската „Аркад“. После фирмата е наела подизпълнители от Русия, Беларус и други държави, които са свършили част от работата и са получили част от парите. В отговори до Свободна Европа Министерството на енергетиката потвърди, че става дума за два консорциума с руско участие, един с турско, един между фирми, регистрирани в Италия и Сърбия, както и компании от Беларус, Италия и Сърбия.
Обществената поръчка за двете компресорни станции е възложена на консорциума „Ферощал“ и на „Главболгарстрой“.
Линейната част от газопровода е въведена в експлоатация в края на 2020 г. Оттогава е в експлоатация и компресорна станция „Расово“.
Газопроводът беше открит официално в Сърбия в първия ден на 2021 г. от президента Александър Вучич, руския посланик в Сърбия и генералния директор на компанията „Сърбиягаз“. Тогава те съобщиха, че по него вече се доставя природен газ от Русия. Това съобщи и руската държавна компания „Газпром“, която доставя природния газ.
Другата компресорна станция – „Нова Провадия“ – в момента се строи и според Министерството на енергетиката се очаква да бъде въведена в експлоатация до края на третото тримесечие на 2021 г.
Заедно с договорите за надзор и консултантска дейност общата стойност на газопровода „Турски поток“ на българска територия приближава 3 милиарда лева без ДДС. По-голямата част от тези пари вече са платени.
Основните въпроси обаче остават – има ли смисъл тази инвестиция и ще се възвърне ли някога?
Полезен ли е за България този газопровод
Според информацията, предоставена от Министерството на енергетиката на Свободна Европа, почти целия капацитет на продължението на газопровода „Турски поток“ през България е резервиран до 2039 г.
След септември 2021 г., когато тръбата трябва да достигне пълния си капацитет след завършването на компресорна станция „Нова Провадия“, максималният капацитет на газопровода на входната точка Странджа2/Малкочлар на българо-турската граница ще бъде 576 030 мегаватчаса дневно (MWh/d), а на изходната точка Киреево/Зайчар на българо-сръбската граница – 400 900 MWh/d.
От октомври 2021 г. до октомври 2039 г. резервираните количества на входната точка са 510 689 MWh/d, а на изходната – 318 070 MWh/d. Това значи, че за тези 18 години близо 89% от капацитета на входа и близо 80% от капацитета на изхода са резервирани само от две компании.
Министерството на енергетиката отказа да посочи имената на тези две фирми, като се позова на клаузи в договорите, свързани с търговска тайна. Известно е обаче, че едната е руската държавна „Газпром“, а другата – швейцарската MET. Сключените договори са обвързващи и по тях фирмите заплащат резервирания капацитет независимо от реално преминаващите по газопровода количества, посочи Министерството на енергетиката.
„Правителството го представи така, сякаш по тази линия могат да влизат доставки и от други източници“, коментира за Свободна Европа Маргарита Асенова, старши сътрудник в Jamestown Foundation във Вашингтон, САЩ.
„Това обаче е фантазия, защото правителството е подписало договор с „Газпром“ тръбата да бъде запълнена на близо 90% с руски газ.“
Според Асенова харченето на толкова пари за този газопровод в този му вид е безсмислено.
„Истината е, че това са пари, хвърлени на вятъра“, каза тя в телефонно интервю.
