Очаквано президентът Румен Радев наложи вето върху приетия в края на миналата година Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, при това не върху отделни негови текстове, а принципно върху целия закон. В мотивите си той обобщава, че новоприетият закон „не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори ще затруднява борбата с нея“.
Ветото на държавния глава беше очаквано, доколкото Румен Радев заяви такова намерение още в средата на декември, докато течеше второто четене на закона преди неговото окончателно приемане. Тогава той коментира, че законът не е ефективен удар срещу корупцията, защото позволява на корумпиращите пак да „захранват корупция“, а същевременно може да бъде използван като „бухалка за разправяне с неудобните“. От мотивите на държавния глава, публикувани днес, може да се предположи, че дори ветото да бъде преодоляно от парламентарното мнозинство на управляващите, Радев най-вероятно ще сезира Конституционния съд, тъй като многократно подчертава, че част от приетите разпоредби противоречат на основния закон.
Единен антикорупционен орган – неизпълнима задача
На първо място, президентът сочи, че законът не изпълнява целта, която му е поставена – да кодифицира (събере на едно място) всички мерки за противодействие на корупцията, което според него дори е поначало неизпълнимо поради множеството органи в системата на държавното управление, натоварени с такива функции. Създаденият със закона единен антикорупционен орган, не обединява всички структури, които имат мандат да противодействат на корупцията, каквито например са инспекторатите по Закона за администрацията, Агенцията за обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция. Същевременно функции по борба с корупцията има и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, който обаче е орган на съдебната власт. В същото време Румен Радев посочва като спорно включването в новия антикорупционен орган и на правомощията за отнемане на незаконно придобито имущество, като се мотивира, че „обществените отношения по установяване на конфликт на интереси и по гражданската конфискация са разнородни по характер“. Този мотив вече нееднократно бе изразяван от различни експерти във връзка с новия закон.
Държавният глава не приема аргументите на управляващите, че „обединяването на двете материи“ (конфликт на интереси и гражданска конфискация – бел. ред.) е оправдано, тъй като се поставя акцент върху отнемането на незаконно придобито имущество, чийто произход е свързан с корупция. Според Радев това е очевидно невярно твърдение, тъй като производството по отнемане на незаконно имущество започва след повдигане на обвинение за широк кръг от различни престъпления, сред които само малка част са корупционни. В списъка на тези деяния преобладават престъпления, свързани с организирана престъпност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространение на наркотици, а същевременно липсват някои „същински корупционни престъпления“, отбелязва държавният глава и прилага като доказателство редица липсващи състави.
„Механичното обединяване на разнородни по своя характер материи, освен че е правно неиздържано и необосновано, може да доведе до неефективност в борбата с корупцията“, отбелязва Радев.
Без гаранции за независимост и професионализъм
На следващо място президентът отбелязва, че законът не дава достатъчно гаранции за независимост, безпристрастност на новосъздадения орган, както и за професионална компетентност. Изискуемият 5-годишен професионален стаж за заместник-председателя и членовете на комисията е по-малък от стажа, изискван за главния секретар и директорите на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, сочи президентът в мотивите си. Интересното е, че в първоначалния законопроект този стаж бе предвиден да е 10 години, но преди второто четене по предложение на ДПС бе намален на 5 години. В закона не е предвидено конкретно професионално направление на магистърската степен на тези членове, „което би позволило избирането на лица без познания в сферите на компетентност на комисията“.
Това поражда основателно съмнение, че изборът ще бъде повече политически, отколкото основан на критерия „високи професионални качества“, обобщава Румен Радев в мотивите си. „Считам за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство“, посочва още той.
Държавният глава определя като „озадачаващо“ решението членовете на антикорупционния орган да не преминават през проверка за почтеност, която е задължителна за служителите на администрацията на същия този орган. Така изискването на закона тези членове на Комисията да притежават високи нравствени качества остава само с декларативен характер, защото липсва механизъм, по който това да се установява, пише в мотивите на президента.
Румен Радев не е съгласен и с това, че някои от решенията на новата комисия (за образуване или отказ за образуване на проверка за незаконно имущество) не подлежат на съдебен контрол.
Безотговорност
Според президента не е удачно предложението членовете на комисията да имат функционален имунитет и от тях да не може да се търси регресна отговорност, в случай че комисията бъде осъдена за причинени от нея вреди. Така за нарушения, извършени от органите на новата антикорупционна комисия, ще плащат българските данъкоплатци, а не виновните длъжностни лица, казва президентът.
Той подлага на принципна критика липсата на защита на подателите на сигнали за корупционни действия. „Подаването на сигнал винаги крие риск от обратна репресивна реакция и затова защитата на лицата, които подават сигнали, е от особена важност. Приетият закон не прегражда възможността за предприемане на неблагоприятни действия спрямо подалия сигнала“, посочва президентът и отбелязва, че „по този начин България се отдалечава от поетите ангажименти като страна по Гражданската конвенция за корупцията (Съвет на Европа)“.
Според Румен Радев децентрализираният модел при проверката и санкционирането на конфликт на интереси е неподходящо решение, защото създава условия за политически натиск или прикриване на нарушения.
Държавният глава отправя критики и към възможностите за прилагане на специални разузнавателни средства по искане на органите на комисията, тъй като в закона не е конкретизирано при какви случаи те ще се прилагат, което поставя въпроса за съразмерността при тяхната употреба. Същевременно не е изрично изключена възможността специални разузнавателни средства да се експлоатират и за нарушения, които не са тежки престъпления.
Антикорупционният закон на ГЕРБ бе приет окончателно от парламента на 20 декември, в предпоследния работен ден на депутатите преди Коледа. Срокът, в който президентът може да му наложи вето, е 15 дни от приемането му в Народното събрание.
В средата на декември председателят на парламентарната комисия по правни въпроси Данаил Кирилов (ГЕРБ) заяви, че управляващите ще преодолеят ветото на президента.
