В границите на нашата родина отдавна съществува една по-малка държава. Развива се по неписани закони и специфични пазарни принципи. Гражданите на тази държава рекламират безплатно, експлоатират пътищата, получават закрила от полицията, но не плащат данъци. Икономическият строй е микс между капитализъм и комунизъм – търсенето определя предлагането, безработица не съществува. Трудят се близо 10 000 жени, наети от мъже или такива, които сами се „продуцират“.
Това е държавата на проститутките. Преди броени дни властта се опита да я превземе по места и да я разруши. От прокуратурата планираха и осъществиха серия акции срещу сводниците, нещо като акция “Секс респект” или както там са си го кръстили.
Властите обаче се сблъскаха с перфектно смазана машина и с много добре манипулирана информация. Браншът постоянно се развива, при това по нови икономически механизми и с помощта на високи технологии, а и труженичките също се развиват успешно и до вчерашните „обортни“ дами, бързо стават жертви, които започват да „топят“ наред от „сводниците“, та до полициаите.
В последните години проститутките минаха на онлайн предлагане. Представителките на най-древната професия завзеха обикновените клубове за запознанства в интернет и ги ползват като безплатен рекламен канал в който можете да прочетете такива неща, че със сигурност да се усъмните във възможностите на собствената си фантазия.Чудя се как след като сама се предлагаш в интернет, после можеш да отидеш да се оплакваш, ме някой те принуждава да се продаваш?! Питам се, защото точно такива труженички с онлайн оферти, буквално взривиха обществеността в Благоевград , а и в страната през последните дни, представяйки се за жертви, които са принудени да вършат нещо, което не искат.
Вчерашните жрици, днес вече жертви успяха да завлекат след себе си служители на реда и то по начин по който, вероятно униформените трудно ще се отърсят от това, което им дойде до главата. Завлякоха и друг, но него няма да го коментирам, защото там бе по-лесно и не за друго, а защото той имаше минало, което много помогна на „новите жертви“, така да се каже – възползваха се от обстоятелствата.
Простете ми, но аз някак си не успях да се натъжа от съдбата на двете жени, които „изплакаха“ мъката си и цялата държава се запали. Не съм човек, който лесно може да бъде понесен на вълната на някоя идея или убеждение, за съжаление на доста хора – имам мнение. Този път мнението ми е отново различно от това, което ще прочетете на друго място. Просто не мога да повярвам, че някой може да те накара насила да вършиш нещо, което не искаш. Все си мисля, че всеки сам определя съдбата си и носи отговорност за нея.
Ако те изпратят да проституираш в чужбина, може би имаш шанс да те съжаля поне малко.Все пак си в чужда държава, може да си без пари и документи и да имаш още куп причини да си принудена да го правиш. Когато обаче си в родната си страна, говориш свободно езика, можеш да отидеш до всяко полицейско управление, можеш да помолиш за помощ всеки срещнат…..с други думи имаш избор. Тогава как може някой да те принуди да вършиш нещо, което не желаеш?!
За мен положението е следното – ти самата го искаш, защото е доходоносно и изкарваш много повече от всяка средностатистическа, работеща жена в страната, а когато нещата леко се объркат винаги можеш да обвиниш някой сводник с богато криминално минало, за цвят и някой униформен, че те принуждават да го правиш, а това минава и за пред мама и тате. Така хем ще събудиш съчувствие у хората, че ти си жертва на някой, който се е възползвал от теб, хем в суматохата и шумните арести ще забравят за това, че работиш извън закона, че не плащаш един лев данъци и че всъщност си една мързелива особа, която вместо да работи като нормална жена 8 часа на ден, 5 дни в седмицата нещо трудоемко, „излежавайки се“ печелиш доста повече.
Много ми е любопитно какво е мнението на всички от бранша, относно легализирането на проституцията в България. Само да уточним за незнаещите, които нямат време много да четат книги, новини и всякаква важна информация – това означава, че ще се наложи да си плащат данък върху доходите, осигуровки и прочее. Честно казано хич не ми се вярва да искат точно това, онези девойки, които влязоха във всички централни новинарски емисии преди дни. Въпреки, че една друга, също от бранша смело сподели и то пред журналисти, че би плащала данъци, защото за нея това е нещо нормално, както е нормално да продава тялото си, докато е бременна в осмия месец.
В тази мъглява ситуация обаче се раждат категорични мнения.“В държавата се оформя нагласа за легализиране на проституцията, която е много опасна. Ако това стане, ще се легализират парите на мафията.” Това е позицията на прокуратурата, тиражирана в медиите. Обвинителите са решили да гонят сводниците, които били основни виновници за настоящото дередже. По този начин те ще подкрепят т. нар. аболиционистски модел, твърдят теоретици. Според него проституиращите са смятани за жертви, а насилниците са съдържателите на публични домове, сводниците и трафикантите. Аз нямам претенции да познавам в детайли ситуацията, но ако вървя по пътя на логиката, не са ли сводниците онези, които осигуряват някаква защита на тези труженички, естествено тази „услуга“ също като „другата“ следва да бъде заплащана,нали?! А от тук пък следва, че те са си взаимно полезни…..докато някоя от двете страни не реши да се прави на жертва, естествено.
Не съм консервативна и не съдя жените, които са решили да продават плътта си, защото както казва една приятелка- всички си имаме цена, въпросът е на кой каква му е. Тя е много права, защото всичко и всеки на този свят, вероятно има цена. В много други професии, които на повърхността са много престижни и лъскави също го има елемента на търгуването и продаването, ако отворя темата какво е предлагането и купуването примерно в медиите в България, вероятно ще сте още по-шокирани, но не това е темата сега.
Ще се повторя -не съдя тези жени, но ги съдя за постъпките им, които са много по-жалки и грозни от „работата им“.
Според мен най-цивилизовано ще е прилагането на т.нар. трудов подход.Идеята е проститутките да получат права и задължения като останалите работници и дейността им да бъде регулирана чрез гражданското и трудовото право, а не чрез наказателното. Така ще могат да се поставят и стандарти за условията и защита на труда им, както и ще се уточни статута на сводниците им и няма да се получават ситуации в които не е много ясно – кой какъв е. В тази ситуация ще много по-лесно да се осъществява контрол на дейността и контрол на „трудещите се“.
По този начин ще се спести и много излишна работа на службите, които няма да се занимават с всяка жалба, която някоя самоопределила се за жертва подава, а ще имат време да обърнат внимание на онези, които наистина имат нужда от помощ.
По въпроса кой е правилният подход тепърва ще се спори. Сигурно е едно обаче – спорадичните акции по околовръстното няма да решат проблема.
