Отсъствие на представител на общинската администрация на заседанието на Комисията по
образование и култура към ОбС – Благоевград вчера следобед го обрече на провал. Това бе второ
заседание на въпросната комисия по точки от дневния ред на предстоящата в петък редовна
сесия на местния парламент. Първото бе миналия четвъртък, но времето не им стигна да вземат
решение по искането на кмета М. Байкушев за нова актуализация на бюджета и да се измени
взетото през август и вече влязло в сила решение за преобразуване от 1 септември т.г. на
ансамбъл „Пирин“, Камерна опера и Биг Бенд Благоевград от общински институции в общински
институти на делегирани бюджети.
Заседанието на Комисията по образование тогава се проточи и навлезе във времето на
планирано заседание на Комисията по икономика. Това изнерви двама от общинските съветници
във втората комисия, които си позволиха да държат груб език и за да не ескалира напрежението,
последните две точки бяха отложени за повторна работна среща вчера.
За да се вземе обективно решение, на второто заседание бяха поканени да присъстват
ръководителите на трите институции, председателят на читалище „Н. Вапцаров 1866“ и
директорът на общинската галерия, която също се очаква да мине на самостоятелен бюджет.
Още в началото на заседанието съветниците отбелязаха липсата на общински финансист и
представител на кметския екип, а младеж, седнал на втория ред зад масата за дискусии, обясни,
че е изпратен да отговори на въпроси, свързани с новото предложение, касаещо културните
институции. Той бе помолен да извика експерт, излезе и така и не се върна… Докато го чакаха,
съветниците изслушаха председателя на читалищното настоятелство Васил Новоселски във
връзка с разпределението на залите в сградата, която делят с Камерна опера и Биг Бенд
Благоевград.
В. Новоселски информира, че разпределението е съгласно Закона за народните читалища и даде
кратка справка за изграждането и стопанисването му през годините: „През 1926 г. сградата
започва да се строи за читалище с доброволни дарения и с помощта на общината и Министерство
на културата. Завършена е през 1937 г. и зрителският салон, забележете, е бил пригоден за 1000
места! Това говори много предците ни с какви надежди са планирали да се обединява
българският дух. Аз съм 5-и мандат председател, избиран винаги със 100% от гласовете на
членовете ни. В това качество имам над 50 дела, част от тях са да остане сградата читалище,
иначе досега щеше да се продаде! Първо ни отнеха кафенето, в което до 10 ч. сутринта
читалищните дейци пиеха кафе по 50 ст. и четяха литературните си творби. С решение на ОбС
помещението бе вписано на друг адрес на съседната улица „Ив. Вазов“. За мен този проблем е
много сериозен, а сега всеки кабинет и зала са с отделен планоснимачен номер. Решение на ВАС
от 5.06.2015 г. отмени заповед на кмета, с която се изземва барчето, а екскметът Камбитов ми
каза: „Защо си мислиш, че ще го изпълня?!“. Виждал съм документ от вечеринка, на която само
за 1 вечер за строителството на читалището са събрани 40 000 лв., а днес се чудим как да го
продадем! Ремонтът, който бе направен на сградата за 3 млн. лв., не става за нищо, ако искате,
вкупом ще отидем да ви покажа как читалището със собствени средства ремонтираме след
ремонта.
Разпределението на базата е направено през 1987 г., когато за посещението на Дипломатическия
корпус се изгради още един етаж за Камерна опера. Въпросът е как ще се експлоатират
мощностите от трите институции, които ползваме една сграда. Когато операта репетира в салона
Председателят В. Павлова посочи, че правилникът за работа задължава администрацията да отговори на въпросите на ОбС.
През зимата, е нормално да се пусне климатичната система, но кой ще е съгласен да си делим
разходите?! Бях предвидил соларна система на покрива, за да нямаме проблем с отоплението, но
идеята ми се отхвърли от общината, вместо това се направиха редица сериозни консуматори.
Преди няколко години подписахме споразумение с Камерна опера читалището да плаща 60% от
разходите, за да подкрепим операта да може да функционира, но днес нещата вече са различни.
В мазето има зала, в която планирах да развием нови дейности като балет и танци, общината
даде 100 000 лв. за проектиране и въздуховодите се спуснаха на 2,20 м височина. Е, как да се
провеждат занимания в пространство без въздух?! Залата е пълна с влага, защото нямаше кой да
предвиди хидроизолация като част от ремонта. Ограбиха се 3 млн. лв., настоящият кметски екип
няма вина за проектиране и строителство, но допусна грешки в контрола.
Вече 35 г. съм ръководител на частна просперираща фирма, имам всичко, а в читалището отивам
да си почина, като гледам как бъка от самодейци – деца и възрастни. Единственото, което
искаме, е подкрепа и да си подадем ръце“, заяви Васил Новоселски.
В допълнение по темата, ръководителят на Биг бенда Борис Янев отбеляза най-сериозния
проблем след преминаването на делегиран бюджет: „Как технически ще става отчитането на
подаваната газ за отопление през зимата и как всеки от нас ще си плаща направения разход,
след като ползваме общи зали? Това е изключително сериозен технически въпрос и аз не виждам
как ще стане, но може и да има начин, не знам“, не скри притеснението си той.
Председателят на комисията Василиса Павлова посочи, че идеята за преструктуриране на
културните организации е те да имат спокойствието да се развиват и извън шапката на общината
да могат да кандидастват за привличане на средства от държавата и Европа с проекти. Тя
припомни, че на предишната сесия кметът Байкушев даде утвърдителен отговор на въпроса й за
разпределение на залите и разходите между отделните културни институти и останалите
ползватели на сградите, в които развиват дейността си, и подчерта, че това е било лъжа.
Колегата й Димитър Урдев се включи с риторичен въпрос: „Да виждате някой от общинска
администрация тук? Имам въпроси, които няма на кого да задам. Миналия месец се взе решение
под натиск, въпреки че предупреждавахме да не се бърза, а сега се иска промяната му да влезе
в сила от 1 януари 2025 г., вместо от 1 септември т.г. Начинът, по който се действа, води поскоро към ликвидация на културни институции, не към развитието им“, каза той.
Василиса Павлова отбеляза , че вече влязлото в сила августовско решение за делегирани
бюджети на трите културни института задължава общината да проведе конкурси за ръководители
и отбеляза, че те минават вече и под контрола на Министерство на културата. „Заради
подписания КТД бюджетите им ще се окаже, че няма да им стигнат до края на годината и
директорите ще трябва да правят съкращения. Изключително странно е, че като мотив за
промяна на решението се посочва забавянето на документите на общинската галерия, която
изобщо не фигурира в предложението“, каза Павлова.
Урдев разсмя присъстващите, като перефразира стар виц, че най-гъстата гора е българската,
защото 40 г. от нея излизали партизани. „И сега един младеж излезе преди час и нещо да търси
някой от администрацията, и така и не дойде. Но ще приема, че всички експерти и кметският
екип са много ангажирани“, каза той и предложи да отложат за трети път заседанието.
Срещу идеята му остро реагираха колегите му Мартин Хърсовски и Димитрина Петрова. Решение
даде председателят на комисията В. Павлова, която отбеляза, че не е редно съветниците да се
самонаказват с поредно заседание. Тя посочи, че правилникът за работа на ОбС задължава
общинска администрация да отговори на питанията им, а съветниците няма как да проведат
дискусия в тяхно отсъствие.
„Наше задължение е да задаваме въпроси, а те се обиждат, че го правим, въпреки че точно в
това е смисълът на комисиите“, обобщи Димитър Урдев и заседанието бе закрито без нито едно
взето решение.
