Уникален надпис в негатив с мастило от пергамент върху глинен съд в тракийски гроб на 2000 години разкриха през седмицата на Голямата могила край първомайското село Татарево пловдивски археолози с ръководител шефът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов. След различни по рода си иманярски набези е очевидно, че разкопките са спасителни. Те се провеждат благодарение на община Пловдив, откъдето дойде финансирането и със съдействието на община Първомай. Находката е уникална по рода си не само защото до този момент по българските земи никога не е откриван надпис от пергамент от първи век след Христа, но и защото разчитането на старогръцките букви би дало информация за самоличността на мъртвеца, какво послание са отправили траките към него и към някое от своите божества. Надписът показва още, че погребаният и хората, които са го изпратили – тракийци вероятно от племето беси, са били образовани, за да могат да четат и да пишат на старогръцки, съобщи ръководителят на разкопките доц. д-р Костадин Кисьов, цитиран от „Монитор“.
Ученият и колегите му са намерили уникалния глинен съд в основата на Голямата могила. Разкопките се извършват от едва няколко седмици и до сега са разкрили общо четири погребения. Уникалното откритие с надписа дошло с разкриването на мъжкия гроб № 4, който е на кота „нула”, тоест на дълбочина 12 метра от върха на Голямата могила. „Това е първият гроб, който е най-рано издигнат. Върху него е изградена малка могила с диаметър 6 метра и височина 2 метра. Самият гроб представлява правоъгълна яма, вкопана в скалата под основния терен, с размери 2 метра на 1,50 метра и дълбочина 0,60 метра”, казва доц.д-р Костадин Кисьов. На дъното на ямата бил открит пласт от около 30 см. от въглени, а и самите стени на гроба били опушени, от което се прави изводът, че трупът е бил изгорен в гроба. „След като мъртвият е изгорен, в ямата са поставени гробните дарове. Те се състояха от пет глинени съда и един малък железен връх от копие. Открихме малък железен цинт от сандалите му. Само той се е запазил от пламъците, защото беше в периферията. Съдовете датират погребението от първи век след Христа – около 80-90 година след Христа”, разяснява ръководителят на разкопките.
Съдейки по изказването на доц. д-р Костадин Кисьов най-уникалната находка е глинен балсамарий, върху чието дъно и външни стени са открити надписи. „Другото интересно е, че надписът е в хоризонтални редове и всички букви са абсолютно еднакви като размери”. След внимателен оглед на съда археолозите забелязали, че на дъното му има отпечатък от пергамент. Така специалистите правят най-разумното предположение, а именно, че балсамарият бил завит с пергамент, мастилените букви от който се отпечатали огледално върху глинените стени на съдината. Заради това една част от надписите са хоризонтални редове, а друга част са отвесни. Тоест, буквите са се отпечатали върху глиненият съд по местата, където пергаментът е бил прегънат, за да бъде увит около погребалния дар. Пергаментът бил използван и в древен Египет, в древна Гърция и по-късно в Рим и представлява обработен от свинска кожа лист, върху който древните са писали с мастило. Мастилото пък са правели от сажди и от естествени багрила. 2000 години по-късно от пергамента няма и следа, но мастиленото послание от него се е запазило, за да бъде открито и разчетено в наши дни. Спасителните разкопки на Голямата могила край село Татарево са към приключване. Те станаха факт, след като иманяри прокопали 6-метров тунел към основата на могилата в опит да се доберат до богатствата й. Не са успели, защото набегът им навреме бил забелязан от полицията. Археолозите са категорични, че ако уникалният балсамарий с мастиленият надпис е бил изкопан от иманярите и попаднел на черния пазар, цената му би била в хиляди евро. Дори не е сигурно колко би струвал, защото такова откритие никога не е било правено до момента. Голямата могила е с височина 12 метра и диаметър от 60 метра. Тя явно била семейна могила на някой знатен тракийски род, била издигана на 4 фази и била използвана в продължение на стотици години.
