В света на киното и театъра има една неписана закономерност- истински великите актьори са точно тези, които са най- естествени, земни и непринудени. Сред тези хора, които не се главозамайват от светлината на прожекторите, любовта на публиката и славата на успехите е и Невена Коканова. А успехите и са неоспорими. Дори прозвището, с което е известна тя и до днес го доказва- „Първата дама на българското кино“. Като добавим и факта, че във вените и тече австрийска аристократична кръв, в съчетание с любимото място на актрисата- откъснатата от света, намираща се в Габровския Балкан махала Чомаците, вече едва ли някои се съмнява в достоверността на тези твърдения.
Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 50-е години в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ . Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ , България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“ , Ана от „Карамбол“ , Неда от „Отклонение“ , Герда от „С дъх на бадеми“ , Тинка от „Момчето си отива“ и много други. През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.
Днес се навършват 16 години от смъртта й.
