На 19 януари вечерта в Охрид беше пребит секретарят на българския клуб в македонския град Християн Пендиков. Той беше транспортиран на 20 януари с българския правителствен „Фалкон” за лечение в България. Намира се в реанимацията на ВМА. Пендиков беше посетен вчера от външните министри на Северна Македония и на България – Буяр Османи и Николай Милков.
Външният министър на РСМ Буяр Османи даде интервю за bTV:
– Г-н Османи, какво видяхте в болницата, как е Християн?
– Да, с министър Милков, министъра на външните работи, заедно посетихме Християн в болницата. Имахме възможност и да разговаряме с него. Мисля, че планират оперативна намеса утре, след като бъде направена оценка на състоянието му. Видях се и със семейството му, с майка му – всичко това с цел да му пожелая бързо възстановяване, но и да изразя съжаление за този инцидент. Както и да изпратя послание, че това не може и не трябва да се повтаря.
– Какво казахте на Християн и на майка му?
– Първо това, което казах преди – пожелание за бързо възстановяване. И разбира се, сега да се фокусират само върху здравния, а след това ще седнем заедно и ще мислим за останалите аспекти на този случай. Информирах го, че на извършителите вече са изправени пред лицето на закона. Едното от лицата вече е в ареста. И че вече работим по разкриването на останалите. И че няма да позволим подобни събития на насилие да бъдат отговор на който и да е проблем, а най-малко на въпроси, свързани с междуетническото съжителство, начина по който хората се самоопределят хората и гражданите в Република Северна Македония.
– Казахте, че извършителите вече са установени. Стана ясно, че три дни преди Християн да бъде пребит, е бел заплашван и е подал жалба в полицията в Охрид. Какво са свършили македонските полицаи по тази жалба, знаете ли?
– Вижте, сигурно министерството на вътрешните работи ще трябва да даде тези детайли, защото в момента се провежда разследване. Очакваме да завърши това разследване. Това което е важно за мен е, че вече са идентифицирани извършителите, че вече са задържани. Защото е важно да изпратим послание за преследването на подобни актове на насилие.
– Вие знаете ли защо беше извършено това нападение над Християн Пендиков?
– Мисля, че трябва да изчакаме да приключи разследването, но за мен е важно това, което казва самият Християн и майката на пострадали, а това е, че причината е проявата, изразяването от негова страна на етническа принадлежност. Въпреки че извършителите казват обратното – че са имали преди това някакви различия, за мен е важно това, което ще каже жертвата и родителите му. И затова казах днес – трябва да прекъснем този цикъл на провокации и насилие.
– Става ясно от думите Ви, че все пак е възможно нападението категорично да е заради българското му самосъзнание.
– Това ще покаже разследването, сигурно ще потвърди това. Но този омагьосан кръг на взаимни провокации, който завършва с насилие, е нещо, което трябва да прекъснем. С правителството на България работим върху един интензивен, позитивен дневен ред, но е очевидно, че има хора от двете страни – например, преди няколко дни имахме български политици в центъра на Скопие, които отричат съществуването на македонския народ, обиждат народа в столицата на държавата. И разбира се, това не го поставям в контекста на някакво оправдание, защото насилието не може да бъде оправдание за каквото и да било, дори и за реч на омразата. Но е важно, че мнозинството от гражданите в Северна Македония, а вярвам и в България, правителствата на двете страни, имат по-различен дневен ред – искат приятелство, искат партньорство, искат сътрудничество. Има малка група провокатори, на хора, които се опитват да отвлекат този дневен ред, които постоянно се опитват да провокират двете общества.
– Казахте, че няма да позволите безнаказаност. Културният център в центъра на Охрид беше обект на още едно нападение в края на ноември миналата година – по него беше стреляно. Докъде стигна разследването по този случай?
– Надявам се, че министерството за вътрешните работи ще излезе с конкретни детайли, за да отговори и на вашия въпрос. Но основното послание е това – в Република Северна Македония трябва да има нулева толерантност към подобни актове на насилие, защото това дори не е говор на омразата.
– Тоест за стрелбата по културния център в Охрид още няма задържани и осъдени?
– Нямам, да, такава информация нямам.
– Преди няколко месеца македонският парламент прие законови промени, според които културните клубове в страната не могат да имат „спорни имена“. Това означава ли, че българските културни институции в Северна Македония трябва да затворят врати, ако този закон влезе в сила?
– Българската общност в Северна Македония е в период на консолидиране, на показване и интегриране в обществото. Предвид факта, че и аз идвам от малцинствена група, която в началото също имаше проблеми при своето обединение и интеграция, се чувствам най-силно призован да посъветвам българската общност, че трябва този процес да го направим внимателно, без да се предизвикват негативни чувства в останалите, че има каквато и да е било злонамереност в каквито и да е било инициативи. Ние окуражаваме българската общност да се обединява в клубове, да отварят повече клубове.
– Но трябва да изберат други имена, това ли трябва да разбираме?
– Очевидно е, че имената, които бяха избрани, независимо как исторически и научно ще тълкуваме ролите на тези личности в историята, чувството, усещането в по-голяма степен в Северна Македония е, че тези имена са провокации. Това е достатъчно. Както казах и за случая на Християн – не ми е важно какво ще каже разследването. За мен е важно, че родителят на Християн казва, че той е нападнат заради българската си етническа принадлежност. И аз мен това е достатъчно, за да дойда днес в София и да оправя послание. Същото трябва да го почувства и българската общност. Не трябва да навлизаме в истински научен дебат за ролята на тези исторически личности. Ако мнозинството от македонците се чувстват обидени от това, дайте да разбираме тази чувствителност на хората. И вярвайте, че това е в интерес на българската общност. Казвам го като човек, който е преминал през подобни трудности при обединение и интеграция на общността.
– Тоест, ако българските клубове в Северна Македония с имена „Иван Михайлов“ и „Цар Борис III“ искат да продължат да съществуват, трябва да променят имената си?
– Това казва законът. Ще бъда последователен – аз лично имах дилеми по отношение на валидността със задна дата на определени части от закона. Но решението на събранието е такова, че имената не трябва да бъдат свързани с периоди като фашисткия период от втората световна война, който накърнява чувствата на гражданите. И клубовете ще трябва да го направят. Аз планирам след предстоящата седмица да поканя българските сдружения на едно събиране, на което да направим план как да направим възможно, така че българската общност да заяви своята принадлежност, своята идентичност и културна принадлежност, да се интегрира в обществото. Имам опита, имам волята а държавата също така има волята да помогне на българската общност да се интегрира.
– Чудесно е, че ще поканите представителите на българските клубове. Няма да Ви изненадам, ако Ви кажа, че част от българската общност в Северна Македония твърди, че е обект на агресия не просто от хората на улицата, а и от държавните институции. И един съвсем конкретен пример – в края на миналата година – Комисията за защита от дискриминация на РСМ влезе с представители на властите в културния клуб в Битоля „Иван Михайлов“ и беше написан един доклад, който е подписан от директорката на комисията. На базата на този доклад Люпчо Георгиевски, който е председател на културния клуб, беше извикан и му беше обяснено, че е възможно да му бъде повдигнато обвинение за разпространяване на език на омразата и на фашистка пропаганда. До преди два месеца председателката на тази комисия – Весна Бендевска, имаше в профила си във Фейсбук снимка на една статия от 1944 г. , в която пише: „Ботилчани и битолчанки, изминаха три години и половина, откакто македонският народ беше поробен от трупите на подивелия Хитлер и неговите слуги – българските фашистки окупатори“. Как българите да повярват, че тази дама и институцията, която тя оглавява, са безпристрастни към нашите сънародници в Северна Македония?
– Не знам дали сте бил там. Когато влезете в битолския клуб има един голям плакат на стената, на който пише цитат от изказване на Иван Михайлов, в който казва: „ …така нареченият македонския народ“. Това накърнява чувствата на македонския народ по същия начин, по който тази публикация във Фейсбук на Бендевска обижда чувствата на българския народ. И мисля, че е напълно нормално вие да се чувствате обидени, ако наистина е имало злонамереност в тази публикация. Моята цел е да прекъснем този кръг, а не да търсим кой е започнал първи. Никой не може да забрани на българите, на българската общност в Северна Македония да се определят като българи, да се организират в политически партии, да създават клубове, да се интегрират в системата като българи. Вярвам, че може би има дискриминация, не мога да го изключа. Защото говоря от моя опит – същото говореха и преди 20 години – няма дискриминация към останалите общности. Но имаше. Няма сега, защото имаше определен период на включване. Твърдя, че няма системна дискриминация. Няма политическо решение в някоя институция, с която да е дадена инструкция на институциите да дискриминират българите.
– Ще Ви припомня обаче един случай, който не може да бъде квалифициран като индивидуален – през лятото на миналата година, докато в Скопие вървяха преговорите дали да бъде прието т. нар. френско предложение за начало на преговори за европейска интеграция на Северна Македония, многократно по време на уличните протести българите бяха обиждани. Някой ще понесе ли отговорност за това?
Снимка: btvnovinite.bg
– Ние още в протокола, който договорихме с България, предвидихме механизми как да следим езика на омразата и как да вземем мерки. Например, министерството за външните работи е основната точка, която следи нагласите, свързани с речта на омразата, и веднага информира. Дори имаме и точен механизъм кой кого информира за такива случаи, за да се създаде атмосфера на преследване на такива действия. Има и други стъпки, които ще бъдат направени. От отделен прокурор за речта на омразата, за който сега разговаряме с прокуратурата. Към омбудсмана ще има канцелария, която ще се фокусира върху тези въпроси, ще дава препоръки и ще взима мерки. В Министерството за отношенията между общностите също така планираме да има представител от българската общност, който ще следи езика на омразата, защото българската общност може би има по-голяма чувствителност към този проблем.
Всичко това са механизми, които ще започнат и вече функционират, за да се прекъснат тези процеси. Но трябва да гледаме целия процес – провокациите и от двете страни трябва да престанат. Казвам ви, че всяка възможна дискриминация, всяка реч на омразата към българите в Северна Македония трябва да престане днес и институциите трябва да предприемат мерки, да покажат, че това отношение няма да се позволява. Но и вие трябва да искате да се прекъсне тази тенденция на идване на български политици в центъра на Скопие, които да отричат съществуването на цял един народ, идентичността на гражданите, защото тогава влизаме в спора: Кой започна първи? Хайде да прекъснем това днес.
