Около 900 000 са българите, които нито работят, нито учат, съобщи Стефано Скарпета, Директор на Дирекция „Заетост, труд и социални въпроси“ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На онлайн форум той представи основни констатации от доклада за България на тема „Връзка между хората и работните места: Достигане до неактивните и безработните лица в България и активирането им“. Докладът е изготвен като част от проект „Реформиране на съществуващите и разработване на нови мерки за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България“, който е съфинансиран от Европейския съюз и се изпълнява в сътрудничество с Европейската комисия чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи.
Едва около 20 процента от хората, които нито работят, нито учат, са регистрирани в Агенцията по заетостта, което е изключително малко в сравнение с данните от други държави. Много е трудно да бъдат достигнати, голяма част от тях са с ниско образование, с малко умения, подходящи за пазара на труда, констатират експертите.
Анализът на данните в доклада показва, че по-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи: млади хора под 30 години, които нито работят, нито учат – около 170 000 души, представители на етнически малцинства, особено ромите и турската общност – 350 000 души, хора, които не работят, защото имат семейни ангажименти като грижи за малки деца или по-възрастни членове на семейството – 290 000 души, предимно жени, трайно болни хора/хора с увреждания – 190 000 души, възрастни, близо до пенсионна възраст – 340 000 души.
През последните десет години, преди COVID -19 кризата, България постигна сериозен напредък на пазара на труда – нивото на безработица е относително ниско за ЕС, отбелязва се и повишаване на броя на наетите, като нивата на заетост нараснаха от под 60 процента сред 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 процента в края на 2021 г., каза Стефано Скарпета.
По думите на Скарпета България е изправена пред редица предизвикателства на пазара на труда – има демографска криза, като населението намалява драстично, много по-бързо в сравнение с други държави, което е сериозен риск, защото потенциалната работна ръка намалява постоянно. В страната ни има и изключително много хора в риск от бедност и социално изключване, припомни експертът.
Трябва да се засили сътрудничеството между Агенцията по заетостта и образователните институции, с неправителствени организации, с данъчните служби, за да се разбере как работата с тези хора по места може да бъде подобрена, включително чрез използване на медиатори, препоръчват експертите на ОИСР.
ОИСР препоръчва още по-балансирани политики на пазара на труда с ударение повишаване на уменията и по-ефективна оценка на различните програми, за да се използват по-ефективно наличните ресурси.
Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков посочи, че неактивните хора са сериозен резерв на пазара на труда. Той отчете ниската безработица в България, но и същевременно недостиг на квалифицирана работна ръка. Министърът обяви, че предстоят законодателни промени – реформа в ТЕЛК, като целта е от оценка на неработоспособността да се премине към оценка на работоспособността и да се включат хората с увреждания на пазара на труда. Ще се направят и промени за по-добра връзка между образование и заетост, като учебните програми трябва да бъдат съобразени с търсенето на пазара на труда. Предвиждат се и промени в Закона за насърчаване на заетостта – по-лесна възможност за регистрация в Бюрата по труда, както и максимално ползване на електронни услуги, които улесняват неактивните. По отношение на групата със семейни ангажименти се мисли за транспониране на европейската директива за съвместяване на личния и професионалния живот. Гьоков е категоричен, че хората трябва да бъдат подкрепяни с адекватни обезщетения, но и да има мерки за подходяща заетост и обучения, съобразени с индивидуалните нужди, които ще ги върнат на пазара на труда.
