„Организираме антиправителствен митинг в събота в Пловдив ще ви покажем какво можем. Досега не сме оглавявали протестите“. Това обяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в кулоарите на парламента през 2013 година, когато протестите целяха да свалят правителството на Орешарски. На 40-я ден от началото на народното недоволство – 23 юли, полицията със сила разпръсна през нощта протестиращите пред парламента, които бяха окупирали сградата и отказваха да пуснат депутатите от три комисии и министри, които заседаваха по актуализацията на Бюджет 2013, да си отидат. Това бе нощта на барикадите, на изкъртените павета и на белия автобус, който трябваше да изведе народните представители от парламента.
Второто силово противопоставяне беше на 12 ноември. Тогава в действията пред парламента активно се включи и новата форма на протест, представлявана от „Ранобудните студенти“. Стигна се до сблъсъци с органите на реда. Това накара Бойко Борисов да заяви възмутено: „Бият децата и стоят на власт.“
А днес…Борисов е забравил тези си думи, защото хората протестират срещу неговото правителство. Днес, полиция и жандармерия отново са използвани срещу хората, но Борисов мълчи…
Днес се проведе пореден протест на граждани в Благоевград. На място се събраха около 100 коли, които се включиха и в обиколката на града.
Сериозно напрежение имаше, заради засиленото полицейско присъствие, което изнерви хората и беляза няколко сблъсъка на мнения. Жандармерия затвори града, проверки на документи и затруднено предвижване и много нерви, белязаха днешния протест.
Бившият полицай Георги Марков, който дойде пред ЮЗУ – Благоевград, се оплака, че му била потърсена лична карта от шефа на Охранителна полиция Георги Кьосев, с когото са бивши колеги.Питал го е дали носи оръжие в себе си. Г. Марков заяви, че е тука като преминаващ и дали ще участва в протеста си е негова лична работа и никой не може да му нарушава конституционното право.
Организаторът на протеста Ал. Стамболийски също на няколко пъти влезе в словесни битки с полицията, заради упражнявана, според думите му репресия.
Шествието тръгна от паркинга на Югозападния университет и продължи по основни улици и булеварди в града. Демонстрантите бяха ескортирани от полицейски автомобили.
Контролните органи се опитаха да отклонят протестиращата маса към центъра на града, а не както гражданите бяха планирали – към главен път Е-79.
Полиция и Жандармерия положиха огромни усилия да затворят изходите на Благоевград, което нарушава правата за свободно предвижване на хората.
На излизане от кв. Струмско към Е-79, всички коли бяха проверявани, в това число и личните данни на пътуващите в тях. Един от проверените се оказа Александър Стамболийски, който бе вбесен, че данните му се записват на някакво тефтерче, с неясен мотив.
Въпреки това, част от протестиращите успяха да затворят главен път Е-79 при с. Железница, за около 20 минути. Блокирането на пътя изпрати десетки униформени, които да изтласкат хората и да бъде освободено движението. Това предизвика поредно недоволство у хората и те се заканват, че ще има по-сериозни действия, ако полицията продължава със силовите методи.
Протестиращите настояват цените на стоките и услугите да бъдат съразмерни с възнагражденията, които хората получават, да се спре източването на държавните субсидии от някои партии, цените на горивата да са в норма. Десетки автомобили се включиха в протеста.
На 21 януари 2010 г. Народното събрание прие промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите. Целият процес на приемане на тези промени и до голяма степен тяхното конкретно съдържание пораждат сериозни възражения. Нещо повече – те са пример за това как НЕ ТРЯБВА се прави закон, който пряко засяга фундаментални граждански права.
Действащият Закон за събранията, митингите и манифестациите е обнародван на 2 февруари 1990 г. – в дните непосредствено след началото демократичните промени в България. Неговата концепция носи видимите белези на тоталитарното минало, когато основни права, като правото на изразяване, на свободно сдружаване и на мирни събрания, практически бяха забранени. Условията и редът за провеждане на такива прояви на свободното гражданско общество се третират от този закон преди всичко от гледище на охраната на обществения ред, а не толкова през призмата основните права и свободи на гражданите. Въпреки направените през годините незначителни промени, неговата концепция и дух остават същите.
