Обвинението на адвокат, че е дал под наем стая на проститутка е недоказано, а деянието – несъставомерно

Обвинението, че столичният адвокат Иван Иванов е дал под наем стая на проститутка е недоказано, но и деянието е несъставомерно, тъй като няма данни да е отдавал системно помещението.

Това става ясно от мотивите на Софийския градски съд (СГС) (пълния им текст виж тук), който наскоро оправда адвоката, след като преди това той беше осъден условно на година и половина затвор и глоба от 1500 лева.

Случаят, за който „Лекс“ съобщи е от 2020 г., когато адвокат Иванов пуснал обява за отдаване под наем на стая от апартамент, който ползвал за съхранение и на адвокатския си архив. В присъдите и на двете инстанции е прието за безспорно, че стаята е наета от проститутка, която плащала наем от 600 лева и водела там клиенти. Спорният въпрос, по който двете инстанции не са единодушни е, знаел ли е адвокат Иванов за какво се използва помещението. За изясняването му обаче не помогнаха показанията на жената, наела стаята, защото първоначално признала, че се е срещнала лично с адвоката и му е казала за какво ѝ е стаята, а след това отрича да е споменавала, че ще води там клиенти и дори посочила, че е пратила посредник за подписване на договора за наем.

Районният съд изясни, че адвокатът и съпругата му ползвали апартамент на ул. „20 август“, в близост до пл. „Македония“, който бил собственост на фирма, управлявана от майката на жената. Проститутката попаднала на обява за отдаване на помещението и според първоначалните ѝ показания се срещнала с Иванов и го информирала, че проституира и се нуждае от място, където да обслужва клиентите си и да живее. Тогава той ѝ предложил една от стаите срещу наем от 600 лева, като можела да ползва банята и тоалетната. Жената се нанесла и клиенти идвали в апартамента почти всеки ден. Районният съд прие за установено, че Иванов е знаел какво става в апартамента, тъй като имало случаи, в които е засичал наемателката си как посреща и изпраща различни мъже, а отделно я бил предупредил да не вдига много шум, докато е с тях. Впоследствие дори претендирал за допълнителни 20 лева на ден за потребление на вода, защото много често ползвали банята. Жената първоначално се съгласила, но след като няколко дни нямала работа, преценила, че разходите ѝ са прекалено високи и през юли напуснала апартамента.

Посетители на проститутката и съсед в кооперацията също са потвърдили, че въпросната стая е ползвана за проституция, като съсед е свидетелствал, че жената е посрещала посетителите си гола или по бельо. Именно той подал сигнал в полицията, по който  е започнало разследването.

Адвокат Иванов пък твърди, че нямал представа, че стаята ще се използва за развратни дейности, защото била наета от момиче, което се представило за студентка, а не от проститутката и едва когато го извикали в полицията разбрал за какво става дума.

За да отмени присъдата на СРС, градският съд приема, че наемателката не се е срещнала с адвоката при сключването на договора за наем, а е изпратила приятелка, която взела и ключа за апартамента. Според втората инстанция през следващите два месеца проститутката се е засичала един или два пъти с адвоката, без да помни да му е споменавала за какво използва стаята.

Заради противоречивите ѝ показания относно дали е признавала пред Иванов, че е „платена жена“, или никога не е споменавала с какво се занимава, градският съд изцяло отказва да ги кредитира, като пише, че са „хаотични, разнопосочни и не намират опора в други доказателства по делото, поради което са и негодни да послужат за постановяването на осъдителна спрямо подсъдимия присъда“. Градският съд обаче не вярва и на обясненията на адвокат Иванов, че изобщо не е отдавал стаята на тази жена, като подчертава, че става дума за изграждане на защитна версия. Според СГС обаче от останалите събрани доказателства не може да се направи единствен извод, че Иванов е знаел, че отдава под наем помещение за проституция.

„Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно- следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите обективни и субективни признаци“, се казва в присъдата.

Според СГС обаче освен, че е недоказана вината на Иванов в конкретния случай, деянието му с отдаването под наем на стаята се явява и обективно несъставомерно, тъй като няма данни системно да е предоставял помещението и то на различни лица. Текстът на чл. 155, ал. 2 от НК гласи, че „който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева“.

„Това е така, тъй като, за да е съставомерно от обективна страна деянието по чл.155 ал.2 НК, е необходимо деецът повече от три пъти да е предоставил помещение на едно лице, което да осъществява в него развратни действия (полови сношения и блудствени действия) с различни лица, променяйки партньорите си. В настоящия случай се установи и доказа еднократно предоставяне на помещение и то на едно лице, без знание за осъществяваната в него дейност. Еднократното предоставяне на помещение, макар и за продължителен период от време, не може да дерогира изискването на закона за системност, тоест за предоставяне на въпросното помещение за повече от три пъти и то на различни лица“, гласят мотивите на съда.

Присъдата не е окончателна и прокуратурата може да я протестира пред Върховния касационен съд.

Comments

comments