„Една птичка пролет не прави“ – народна поговорка
След по-малко от месец в страната ни предстоят президентски избори. Денят, в който българският народ ще избере своя нов държавен глава е близо и времето за вземане на решение и избор за кого да се гласува, е кратко.
Този анализ е напълно лишен от политически пристрастия . Той не засяга кандидатурата на нито един кандидат. Насочен е към всички онези хора, които се питат не за кого, а дали изобщо да гласуват. Насочен е само и единствено към тези, които „няма да гласуват, понеже нищо няма да се промени“ .
Така е, няма да се промени. Защото обществото не създава почва за развитие на нещо ново, нещо различно. Докато всеки един българин не осъзнае, че промяната е в него и от всеки един от нас зависи, как ще се развива страната ни, каква точно промяна търси, какво ново иска и кое остаряло е вече паразитно.
Промяната идва от нас, от народа, обикновения гражданин, работещ човек, който твърди, че нищо няма да се промени. Промяната идва, ако я предизвикаме, ако ние самите я направим. Всяка реформа в историята на човечеството е дошла от хората. Тази промяна трябва да потърсим първо в себе си и после да я извадим и осъществим извън собственото си същество. Трябва да променим мисленето си, за да намерим отговорите на въпросите, които търсим от години.
В миналото, когато демокрацията е била непозната като форма и начин на функциониране на обществото, единственият начин за постигане на промяна е бил посредством бунтове, войни и насилствени реформи. Сега това не е необходимо. Живеем в 21 век – свободно време, време, в което всеки от нас може да допринесе за положителното развитие както на национално, така и на местно ниво, без да е нужно да жертва живота си за тази цел. Единственото действие, което съвременният българин трябва да извърши, за да остави на децата си една по-добра за съществуване среда, е да отиде до избирателната секция. И да гласува.
Той обаче, не прави дори и това. Сядайки вечер на масата и пускайки новините, той псува, ядосва се и се гневи, недоволства, че животът му не се променя и не върви към по-добро и изобщо прави всичко друго, не и да използва правото си да промени нещата. А това право ни се дава веднъж на няколко години. То е решение, което трябва да бъде изключително добре обмислено, защото всеки нов мандат на президент, парламент или местна власт е важен в развитието на една общност.
С наближаването на изборите за държавен глава все по-често в разговорите на българите се прокрадват изразите „Защо да гласувам, няма смисъл“, „Дори и да гласувам, какво ще се промени“, а също и „Те всички са еднакви“. За младите хора е по-лесно просто да емигрират, търсейки по-добър живот в по-добре устроена страна. Забравят обаче, че животът там е създаден и устроен така добре, защото хората там са допринесли това да се случи.
Ако ние поискаме да променим статуквото, трябва да променим начина си на мислене, да потърсим промяната в себе си, а след това да заразим с нея хората около нас. Стига огънчето да пламне в един човек и той да успее да „запали“ още един, така промяната бързо ще се разпространи и вместо огънят да изпепели всичко, той може да донесе топлина и светлина.
Невероятното предизвикателство на огъня е в неговата сила. Хубаво е, ако вземеш част от тази сила и я понесеш със себе си. Едва тогава би бил способен да си играеш с него отново и отново, и всеки път все по-неуморно без да се изпепелиш.
