Предстои премиерна прожекция за Благоевград на невероятния филма „Нито Вълк – нито Куче“, който разказва за съвременния живот и култура на индианците. Филмът можете да гледате в кино CINEMAX на 7-ми юли от 18:30 часа и на 11-ти юли от 20:30 часа, а на премиерната дата ще има специална среща с разпространителката на филма, Никол Ветин, която се превърна в най-младият дистрибутор на филми у нас. Искаме да Ви поканим на пленителната прожекция на един от най-успешните независими филми през последното десетилетие. За премиерата в Пловдив билетите бяха разпродадени ден преди прожекцията. В София залата на Дом на киното също беше пълна и много популярни лица от кино индустрията бяха там да гледат филма.
Филмът е финансиран от публиката, заснет за 18 дни в най-бедните части на Щатите, с много малък екип и 95-годишния актьор, Дейв Белоглав Орел (Dave Bald Eagle). Той почина през 2016 година на достолепната възраст от 97 години. През дългия си живот той е имал десетки филмови роли като в носителя на Оскар, „Танцуващият с вълци“, на Кевин Костнър. Обучавал е известния киноактьор Ерол Флин как да държи оръжие и да язди с правилна стойка, а актрисата Мерилин Монро не веднъж е била пленявана от танцовите умения на индианския вожд и негов танцов партньор. Бил е инструктор на звездата Джон Уейн, а уменията му не се изчерпват с конна езда и стрелба. Дейв Белоглав Орел има Сребърна Звезда за службата си във Военновъздушните сили на САЩ, след като бива изоставен полужив на бойното поле при битката за Нормандия. Кристофър Суийни (Christopher Sweeney), другият главен актьор, е награден със Сребърна Звезда за войната в Персийския залив. Но всъщност човекът, който е прекарал най-дълго време на фронта, въпреки че не е служил в армия, е актьорът Ричард Рей Уитман (Richard Ray Whitman), който попада в 71-дневната окупация на Уондъд Ни през 1973 година. Всеки от актьорите във филма впечатлява с невероятно изпълнение и игра, а Дейв Белоглав Орел влага цялата си душа в тази последна роля.
„Нито Вълк – нито Куче“ е не само пленяваща екранизация по едноименния роман за индианци, но отваря една нова страница в историята на независимото кино. Дистрибуцията на филма също е независима от големите компании за разпространение на филми, а продукцията вече има по-голям релийз от носителите на награди на филмовия фестивал в Кан – „Аз, Даниел Блейк“ и шведския филм „Площадът“. Режисьорът Стивън Симпсън започва кариерата си в студиото на Роджър Корман и до днес следва някои от принципите на култовия режисьор, сценарист и продуцент. Силно се интересува от културата на коренното население на Щатите, а вече от няколко месеца живее в България, след като напуска Холивуд.
“Момента, в който финалните надписи излязат на екрана, героите на този скромен, финансиран от публиката игрален филм, са вече на практика незабравими. Филмът е изключително тежък, но не и депресиращ.”
