Робството държи малцина, мнозина се държат за робството” – латинска сентенция
На днешната дата преди 109 години от васал на Османската империя България се превръща в независима държава. Този безпрецедентен акт на свободната воля на българския народ става възможен цели 30 години след Руско-турската война от 1877-78 г. На 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици” в старопрестолната столица Велико Търново княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.
От тази величава дата е изминал повече от век, но опазена ли е независимостта на България и българите? Определено – не. През този не малък период от новата ни история тази фундаментална основа за напредъка и благоденствието на България и на българите бе губена частично или цялостно, за по-кратко или за по-дълго време. Особен отпечатък в съдбата ни остави периодът на комунизма, когато се стигна до там независимостта напълно да бъде забравена. Нещо повече. Под ръководството на Тодор Живков бе подготвено най-голямото предателство спрямо паметта, кръвта и въжделенията на десетки поколения родолюбиви българи. На пленум на ЦК на БКП е взето решение България да стане 16 република на СССР. На 4 декември 1963 г. пленумът приема предложението на Тодор Живков за възможността България да стане 16-та република на СССР – чрез сливане. “Не от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни” се казва в продажния акт. Достатъчно е човек да сравни думите в двата документа, за да осъзнае целия ужас на безвремието, в което изпадна България след 9 септември 1944 година.
За жалост и след дворцовия преврат от 10 ноември 1989 г., когато датата 22 септември бе обявена за официален празник, независимостта не се завърна в българските земи. Зависимостта на държавата и народа от мафиотизиралите се служби за сигурност и останалите, всевъзможни казионни структури си остана и още повече се разрасна. Политическата власт се изроди в икономически диктат и стана повсеместна. Независимостта на българите остана неосъществена, въпреки широко прокламираните промени, въпреки членството в ЕС и НАТО.
Днес социалните мрежи кипят от празнични статуси и честитки. Силно се съмнявам че повечето сънародници, с които обитаваме пустите му 111 хил. кв. км. са чак толкова загрижени за род и родина. Преди обед Фейсбук е залят от празнични заклинания и поздравления, а вечерта след втората ракия вече държавата от майка се е превърнала в мащеха. Вече оплакваме злата съдба, която ни е предопределила живот на Балканския полуостров, а не нейде из благоденстващите страни, ех, само да живеехме там какви славни милиончета щяха да ни падат от небето.
Не, драги приятели! Не сме независими днес. Давахме властта на партия съставена от хора, които нямат общо с България, позволихме на същата да се превърне в неизменен фактор, да бъде част от всяко поредно правителство- продължаваме да се съобразяваме с ония, чието „присъствие“ някога е най-черния период в историята ни. Позволяваме платени провокатори (протестиращи) да извратят самата идея за граждански натиск върху държавниците и институциите. С нашето съдействие шепа антибългари се изплюха върху единствените достижения на крадливия Преход – правото на воля и слово.
А, иначе да ни е честит празникът!
