Петък вечер, 23:00 часа, Спешен център – Сандански. Случаят не е тежък – ухапване от улично животно.
Този път няма сигнал, няма гражданин, желаещ да запази анонимност. Този път потърпевшата е Ваня Янева – репортер в Благоевград Нюз, която застава с името и личността си като гражданин, за да изрази възмущението си от здравеопазването в страната ни.
„Случаят е простичък – ухапване от улично животно. Часът е 22:00 часа и ми е неудобно да притесня личния си лекар, затова правя справка по телефона с познато медицинско лице. Съветът – да потърся помощ в Спешен център – Сандански за промивка, ваксина – инжекция и евентуални превантивни медикаменти. Паля колата и отивам – та нали здравето е най-важно. Така мисля аз и наивно смятам, че така мислят и медиците. Да, ама не, Ваня. Не очаквам, разбира се, там да ме посрещнат с кислородна маска, крещейки „Носилка, скалпел, спринцовка“ или каквото там крещят при спешен случай. Не очаквам обаче и да ме посрещне господин, удобно вдигнал крака на масата пред вратата, само по чорапки, пушейки. Поздравявам и питам къде мога да намеря лекар. Отговорът гласи, че лекари има, но трябва да изчакам, понеже те точно сега са седнали да вечерят. Е, няма да прекъсвам Тайната вечеря, я, нека хапнат хората. Чакам и се самоубеждавам да не вдигам сканали, докато ухапването боли и ръката ми започва притеснително да изтръпва. След няколко поредни прокашляния от моя страна, господинът отвън, на когото все пак май му става неудобно, отива и вика лекар. Излиза едн дама, на която обяснявам ситуацията, а тя ми търси лична карта. Добре, няма проблем, ще докажа самоличността си, само направете нещо, за да не боли.
Два документа биват старателно попълнени, след което – връчени на мен с пожелание за приятна вечер. Преосмислям случилото се – дойдох за ваксина и обезболяващо, вече 20 минути чакам да се нахранят и разпишат бумащината и – „лека вечер“? Най-любезно питам това ли е всичко, а в отговор „О, не, сега ще отидете в Приемен блок (5 минути пеша), където с този документ ще докажете, че сте били при нас. Там да Ви направят инжекция против бяс“. Чудесно, ама пъзелът пак не е завършен. „А тетанус?“ – питам плахо. „За тетанус – ще отидете до денонощна аптека, но такава май няма, за да си я купите, ще се върнете в приемен блок, за да Ви напишат документи и те ще Ви пратят при нас“. ТРЯС вратата.
Стоя като бездомно животно отвън (точно като това, което ме ухапа) и мисля. Аз ли не разбрах, системата ли е сбъркана?! Ами ако умирах, пак ли трябва да отскоча до несъществуваща аптека за Жива вода? Или първо да се обадя в Приемен блок, че умирам, за да напишат документацията?
Смело продължавам към Приемен блок, силно вярвайки, че медиците там са по-организирани. На ум благодаря на Всевишния, че успях да спра кръвта сама, че с тази бумащина, ако течеше кръв, щях да оплискам целия жизненоважен документ, без който не мога да си купя ваксина от затворената аптека и…
Стигам в Приемен блок и обяснявам заплетената ситуация. Симпатичната дама на регистратурата (Благодаря ти, Боже!), любезно пита защо от Спешен център ме пращат при тях, при все, че инжектирането на ваксина е работа на първите. Вече напълно оплетена в този здравен лабиринт, чувам как дамата вика хирург – такава е процедурата. Леле – мале, мисля си, каква я мислех, каква стана. В Спешен център даже не ме погледнаха, тук идва специалист.
Отношенията между двата приемни кабинета няма да коментирам, тъй като не е моя работа. Имената на дежурния хирург и симпатичнта сестра, които в тандем ми назначиха необходимите ваксини, направиха ги, без да платя и стотинка, промиха раната, изписаха последващо лечение, няма да споменавам, защото смятам, че свършената от тях работа е нормалното поведение и отношение, които трябва да получим при нужда. Личните си адмирации към човешкото отношение на тези истински медици, изразих пред тях.
Когато обаче реших да споделя преживяното, осъзнах че, оплетена в здравния лабиринт и болка, не попитах въпросната „лекарка“ в Спешен център, чиято вечеря така нагло прекъснах, за името й. Бих била щастлива да споделя с всички как се казва, защото отношението й, клонящо към мързел и поведението, демонстриращо тотална липса на професионални компетенции, говори лошо не само за нея. Подобно поведение от един медик опорочава цялата здравна система на страната!“
