На тази дата, през 1205 година, в битката при Адрианопол (дн. Одрин), българският цар Калоян разгромява рицарите от Латинската империя.
Цар Калоян (Йоаница) е от рода Асеневци, брат на цар Асен I и на цар Петър II. Цар на българите (1197-1207), изтъкнат пълководец и дипломат. Той е най-малкият брат на българските царе Асен и Теодор Петър. След убийството на цар Асен, цар Петър го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговор, Калоян изпреварва заговорниците и бива коронясан за български цар в началото на 1197 г. През 1189 г. Калоян организира антивизантийска коалиция, привличайки на своя страна управителя на Пловдивска област – Иванко и Добромир Хриз – самостоятелен владетел в Македония. Калоян започва военни действия срещу Византия, нахлувайки в Тракия. След като превзема силната тракийска крепост Констанция (Симеоновград), той насочва армията си към Варна, последното владение на Византия, северно от Стара планина. Българските войски обсаждат града и на третия ден (24 март 1201 г.) овладяват крепостните стени и нахлуват в града. В края на 1201 г. започват преговори за мир и той бива подписан през 1202 г. По силата на този договор, на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина, но Византия категорично отказва да му признае царската титла.
В края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около 3 години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. Папството разчитало чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. Той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал и му връчва корона и скиптър. Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му – за глава и патриарх на българската църква. По този начин далновидният Калоян сключва уния (от лат. – съюз, обединение) и признава върховенството на католическата църква. Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа.
На 14 април 1205 г. се състои битката при Одрин, една от най-великите и значими български битки, в която цар Калоян разбива кръстоносците. Битката започва с вихрена атака на куманите, които веднага след това демонстрират мнимо бягство. Част от рицарите се втурват да ги преследват, увличайки след себе си и император Балдуин. Така куманите ги отвеждат до мястото, където в засада чака основната част от българската армия. „Непобедимите“ западни рицари биват напълно разгромени, а в плен пада и самият император. Той бива отведен в Търново, където остава пленник в т.нар. Балдуинова кула в Царевец до края на дните си, когато е хвърлен от т.нар. „Лобна скала“ в пропастта. След битката армията на Калоян започва да напада латинските владения на широк фронт. През 1207 г. цар Калоян се отправя с голяма армия към Солун и българите обсадждат града. В хода на обсадата царят умира. Има различни хипотези за смъртта му. Според една от тях, Калоян става жертва на заговор, в който е възможно да е участвала и съпругата му, куманката Целгуба.
Погребан е тържествено, с държавни почести на 19 април 2007 г.
