„На лов за творци“ представя младата писателка и мечтателка Ирена Сиракова. За личността на авторката, за нейния начин на живот и мислене, разберете от следващите редове…
Представете се на нашите читатели с няколко думи.
Аз съм от тези млади хора, които сбъдват мечтите си с лекота. Работя това, което считам за свое призвание (холистичен терапевт съм) и се старая да намирам време и енергия да следвам интересите си.
Успешно се справям да бъда едновременно съпруга, майка, да жъна професионални успехи, да уча, постоянно надграждайки знанията си и да се отдавам на страстите в живота си, които са: писане и танци. Общо взето не си пилея живота.
Живея го тук и сега и го запълвам с много смисъл и забавление.
Живеете и работите в Англия, защо решихте да издадете стихосбирка в България?
Защото стиховете ми са на български и защото предпочитам да издавам в родината си и да давам пример на младите хора в моята собствена страна, че мечтите се сбъдват, и че да пишеш и да сбъдваш себе си си струва.
Какво да очакват читателите Ви от стихосбирката „Танцът на любовта”?
Нека очакват любов – във всичките и нюанси, много житейска мъдрост и доказателство, че истинската любов съществува. В страниците на тази книга тече лечебна сила, същата, която лекуваше мен, докато пишех стиховете в нея. Всеки стих в нея се чете на един дъх. Всеки един, ще ги провокира да размишляват. В някои ще се открият. Емоциите в други ще им се прииска да изживеят.
Как избрахте заглавието „Танцът на любовта”?
Всеки от нас танцува своя танц на любовта. Описаните в тази стихосбирка истории, формират моя танц на любовта, същия който от разочарованията и трудностите в началото, когато още се учих да обичам, ме отведе до истинската, споделената любов – любовта на живота ми.
Най-вероятно много хора са Ви задавали въпроса „Какво Ви вдъхновява”, но споделете ни през какви предизвикателства Ви се наложи да преминете, за да сте точно тук в момента?
Вдъхновяват ме емоциите, които могат да бъдат отключени от песен, която слушам, от танц, който танцувам, от разговор, който водя, от случка, която съм изживяла, от стих, който съм прочела… А предизвикателствата са главно свързани с това да разголя душата си и да си позволя да бъда открита пред познати и непознати за мен хора, излагайки мислите си на лист хартия.
Усещате ли подкрепа от роднини и приятели?
От семейството си усещам пълна подкрепа. Родителите ми се гордеят с мен. И така трябва. Те са истинските виновници да съм креативна, способна да фантазирам, мечтая, пиша… Те – защото не спираха да ми четат и да ме насърчават да чета от ранно детство. Имаха огромна библиотека, от която избирах книга след книга. А знаем, че четеното е доказано, че развива фантазиите и креативността. Следвам техния пример със собственото си дете. Всяка вечер му чета и той на мен също. Съпругът ми ме подкрепя изцяло и безрезервно и ми вдъхва непрекъснато кураж. Без него нямаше да постигна, всичко което съм постигнала до момента. Приятелите ми ме заливат с любов и подкрепа. Слава Богу, имам прекрасни приятели!
Какви са бъдещите Ви планове?
През 2018 г. планирам да издам две нови стихосбирки. Ще ви издам заглавието на първата, чиято корица е вече готова. Тя ще излезе през май и ще се казва „С вкус на нежност“. Междувременно следващите 3 представяния на „Танцът на любовта“, които планирам ще са през март и май в София, Ст. Загора и родният ми град – Стамболийски.
Заслужава ли си да издадеш сам книга и съществува ли нормален пазар в България ?
Много по-рентабилно е да издадеш сам книгата си и да прескочиш цялата верига от ненужни хонорари и проценти, които напълно биха изяли евентуалната печалба от книгата.
По-добрият вариант е да се обърнеш към редактори, предпечат и печат по свой избор и в последствие разпространението да го осъществяваш сам, чрез социалните мрежи, собствен блог, от който да се заявява книгата и чрез представяния директно на публика в различните градове. Така й публиката ще може да се докосне до теб, да придобие реални впечатления и да си създаде мнение.
А възможно ли е един писател да се изхранва само с писане?
Възможно е и Розмари Де Мео, авторката на „Господарката на Господ“ го доказа със своята книга, която разби всички класации за най-добре продавана българска книга, с вече 6-ти тираж, ако не се лъжа за година и половина, откакто е излязла. Но е възможно само, ако книгата се превърне в бестселър и ако автора не е обвързан с издателство и с големите книжарници, които поради големите проценти, които взимат биха стопили почти напълно печалбата на автора.
Авторите обичат да се сравняват с времето, когато са създали първите си творби. Какво притежавате сега, което тогава не сте имали?
Първите ми опити бяха в тийнейджърска възраст. Голямо клише. Кой не се е пробвал да напише стих като тийнейджър?!
Истинското вдъхновение ме осени, когато съпругът ми замина да работи в Англия, далече от мен и детето. Неговата липса и емоциите, които изживявах покрай раздялата ни започнаха да се превъплъщават в стихове. Но в тях нямаше тъга. Пишех за любов , за страст… Това беше времето, в което аз се влюбих още по-силно в него. И времето, когато осъзнах, че ме бива да пиша поезия.
После когато се събрахме и заживяхме заедно в Англия, емоциите позатихнаха и се възродиха с пълна сила преди година и половина, когато започнахме с него да ходим на уроци по танци. Сега общо взето след всяко салса парти, аз сядам и написвам по нещо. И отдавам това вдъхновение на положителните емоциите, които ми носят танците. Сега притежавам повече смелост, повече мъдрост, по-осъзната съм и това си личи и в стиховете ми.
Какъв съвет ще дадете на писатели, които все още нямат издадена книга?
На първо място да не се страхуват да издадат.
Ако чувстват отвътре, че имат желание да го направят, нека не позволяват нищо да застане на пътя им и да осъществят мечтата си!
Какъв съвет ще дадете на всички наши читатели?
Да се осмеляват да мечтаят. Ако им е писано, ще стане.
Екипът на Blagoevgrad-NEWS желае на Ирена Сиракова да продължава да сбъдва мечтите си с лекота, а любовта, магията на танците и вдъхновението никога да не я напускат!
Можете да следите и да научавате първи за новите стихове на авторката ТУК.
