Пречи ли и на кого един фермер, който за 24 години успя да спаси от изчезване старите български породи – каракачански овце, коне и кучета, както и калоферските кози? Защо Сидер Седефчев се оказа трън в очите на местната власт в Кресна и най вече на кметския наместник на село Влахи, който неуморно пише жалби до институциите срещу него? Този казус завладя социалните мрежи през последните дни, а реакциите и коментарите на повечето хора са в защита на семейството, което никой не отрича, че върна към живот напълно обезлюденото село в сърцето на Пирин.
Кметският наместник на селото Васил Василев смята, че семейството нарушават правилата и правят каквото си искат. По думите му кучетата се разхождат из селото, а хората се страхуват. Овцете пък замърсяват околната среда. Напрежението нараства и ескалира, може би ще се стигне и до стачка, смята той.
В подписка хората настояват да се вземат мерки срещу дейността на фермерското семейство.
Казусът влезе в дневния ред на общинските съветници в Кресна. Председателят Мая Божинова заяви: „Нашето решение не е да изгоним Сидер от село Влахи, а да се премести кошарата извън центъра на селото, а кучетата да бъдат вързани„.
Стана ясно, че фермата е регистрирана по Закона за ветеринаромедицинската дейност през 2006 г. и проблеми не е имало. Законът обаче се оказва в конфликт с общинската наредба, приета преди 2-3 години. Тя ограничава броя на животните, които могат да се отглеждат в едно домакинство и дворовете на къщите.
Никой не може да отрече, че Седефчев помогна с. Влахи да получи име, което е известно в цяла Европа може би, каза зам.-кметът на Кресна Валентин Стоичков.
Това е безумие, каза Сидер Седефчев пред БНР. Според него това се прави умишлено:
„Тук става въпрос за село, което е умиращо. Идеята беше да се създаде оазис за запазване на породи, на природа. Абсурдно е. В това село, което наистина умира, ние правим абсолютно законни неща, които са в полза на България. Тук беше възстановена породата каракачанска овца, което е огромен труд“.
Седефчев заяви, че няма намерение да се мести и ще обжалва заповедта. Няма да се откажа, категоричен е той. „С тази политика се убиха буквално селата. Когато забраняват на един човек от село да гледа животни, ти направо го обричаш“, изказа мнение той.
„Ако решат да действат така остро срещу мен, ще трябва да действат по същия начин с всички останали“, каза Сидер Седефчев.
В интервю за предаването „Преди всички“ съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев заяви:
„Още от началото на проблема се свързаха с нас фермерите. Това не са единствените фермери с подобен казус в България. Годишно поне с по десетина подобни казуси се сблъскваме. Някои удържат на натиска, но има такива, които не – разпродават фермите и приключват с животновъдството„.
Според него тази наредба се използва за комшийски саморазправи.
„Законът позволява, наредбата не позволява. Така или иначе няма опция за принудително преместване на животните. Вероятно ще има финансови санкции“, каза Караколев.
„Села като Влахи има много. При тях ситуацията е идентична – загиват. Вместо ние да се радваме, че там има едни хора, които развиват дейност, те запазват живота в селото, ако ги няма тях – остават 4-ма пенсионера“, обобщи той.
Предстои среща между всички страни. Надявам се, че ще постигнем взаимоизгоден резултат, посочи Симеон Караколев.
За мен това е резултат от морална деградация на цялата ни нация, независимо от това какво гласи закона, отношението ни към селото, каза от своя страна министърът на земеделието Кирил Вътев.
„При този процес на обезлюдяване на селата, ако тръгнем да гоним животновъди – да се местят от там – как се мести една ферма с 500 животни„.
„Не може селото да го гледаме като място за вили. Селото трябва да ни храни„, категоричен бе земеделският министър.
Той попита защо Общинският съвет в Кресна не е спрял фермерското семейство още в началото преди 23 години: „Явно сега има някакви интереси, които са нездрави. Там трябва всички разследващи органи да проверят как така след 23 години един Общински съвет си позволява да маха ферма и то с редки български породи, които тези хора са направили чудеса, за да ги развият и запазят. Как се появява една жена, на която й миришат – сега ли й замирисаха – те са там от 23 години. Това е най-същественият въпрос. Трябва да се разнищи този въпрос до край. Някакъв кметски наместник и някакъв Общински съвет се гаврят с едни хора, които са си посветили живота на животновъдството“.
Кирил Вътев бе категоричен, че министерството ще излезе с официална позиция по казуса.
Природозащитникът Тома Белев заяви пред БНР, че се е опитал да намери наредбата, посочена в решението на Общинския съвет, но нея я няма:
„Те се позовават на някакъв недействащ нормативен акт, защото Законът за нормативните актове изисква тези наредби да се подлагат на обществено обсъждане, да се публикуват. Такава наредба няма“.
„За мен Общинският съвет пресолява манджата„, изказа мнение Белев. Според него това е използване на общинската власт, за да изгониш един човек и да му съсипеш живота, което е недопустимо.
Той е категоричен, че ако решението се обжалва в съда, то ще падне. По думите му проблемът е, че това решение е минало през много хора, като никой не е видял колко е незаконосъобразно.
