Една от мантрите на демокрацията бе- за по-малка намеса на държавата. Позабравиха се раните от социализма и сега се оказва , че е допустимо държавата да се вре в най-интимните сфери от живота, както и по времето на соц-а не го е правила. Докъде ще стигне – да му мислят следващите поколения.
Казват, че колкото и да се старае родителят , все ще има детето му какво да разказва на психоаналитика си като порасне. Така, че на родителя винаги може да се намерят грешки във възпитанието и отношението му към Детето. И той става по презумпция виновен и причина да му бъде отнето винаги може да се намери. И често Детето е едничко в семейството. А това, както вече се разбра , е източник на травми. Затова -в комуната на приемните семейства или други неизмислени още форми на социализация и отчуждаване от кръвта.
„Национална стратегия за детето 2019-2030“ ненужно противопоставя интересите на родителите с тези на децата, че „развързва ръцете“ на социалните служби да извеждат деца от семействата. Всеобщо схващане е , че вместо да подпомага отглеждането на децата, държавата ще налага на родителите по какъв начин да отглеждат децата си, което е прекалено вмешателство в семейството.
Много родители се противопоставят на тази Стратегия и излизат на улицата, с ясни искания и настояване подобно вмешателство да не бъде допуснато. Ние, разговаряме с майката на 6-годишно момиченце от Благоевград – Антония Бучинска, която е един от двигателите на протеста срещу стратегията. Тя, както и стотици други родители са силно обезпокоени, че подобно насилствено налагане на абсурдни наредби и закони, ще застраши бъдещето на децата ни.
Антония е още по-притеснена, защото въпреки опита на премиера Борисов да потули напрежението казвайки, че Стратегията ще бъде оттеглена, част от текстовете й, вече са част от новия социален закон.
Приема ли правителството закони „на тъмно“? Опитва ли се да лъже българските граждани? Ще успеем ли да опазим децата си?
