*„Нахранете журналистите! „— Надежда Николова Михайлова понастоящем Надежда Неински ,български политик, лидер на СДС, бивш министър на външните работи, към ловешките активисти на СДС
Наближава есента и усещането за ожесточени местни избори е все по-осезаемо в Благоевградска област. Партиите стягат редиците, настоящите кметове жадуват за следващ мандат, амбициозни хора се готвят за местните общински съвети, а журналисти, главни редактори и самопровъзгласили се за такива, потриват ръце с тайни желания да осребрят копнежите на политиците.
В журналистиката се усеща тежък дъх на вескомариновщина – много пот и ентусиазъм се лее във възхвала на властта, с надежда, че пак ще храни журналистите, в следващите 4 години, така като бе и в предишните 4.
Има хора, които случайно попаднаха в професията, но пък бързо се адаптираха или по-скоро адаптираха професията към себе си и се научиха, че тя може да носи дивиденти, обикновено парични и особено когато не спазваш установените правила, а създаваш свои. Така на практика, доста хора успяват да живеят добре само, защото откриха, че когато имаш информация и нямаш морал, а пък и си се маскирал като журналист, можеш да прибираш пари и никой да не те закача.
Офертите за предизборната кампания в Пиринско вече „валят“, много кметове са получили „предложения“, които са колосални и от порядъка 10 000-20 000 лева. Сумите са огромни, но пък в замяна се обещава „медиен комфорт“ и удобно премълчаване на факти, с които се разполага.
Убедена съм, че доста кметове ще платят, не само, защото имат финансовата възможност, а и защото имат какво да губят. Така изразът „нахранете журналистите“, за пореден път ще се изпълни със смисъл, докато професията ни ще се изпразва от такъв.
Има и един друг вид хора/умишлено не ги наричам журналисти/, които също като първите са водени от идеята, че парите са най-важният фактор, разликата е, че те освен това, се опитват да унищожат всички останали „колеги“. Този втори вид „вредни журналисти“ се опитват да убедят политиците, че никой друг не заслужава, да получи заплащане за предизборната кампания, а само те, защото са „най-добрите“.
И те наистина са най-добрите, друг е въпросът, че оглавяват негативна класация. Те са готови на всичко за господарите си и то срещу много по-малко пари от първите. Способни са да напишат такива текстове, които трудно се понасят от нормалните и мислещи хора, те съчиняват такива неща, които биват асоциирани с услуги, предлагани от практикуващите най-древната професия.
Наведената поза, в която тези хора стоят ежедневно, принизява журналистиката до такова ниво, което никога не съм вярвала, че съществува.
Сериозен проблем е, че тези хора силно вярват, че това, което правят е важно и велико дело. Те са убедени, че хората са глупави не разбират, че става дума за платени услуги, което пък прави самите тях евтини.
Принципите на журналистиката са ясни, Етичният кодекс също, просто тези хора никога няма да го разберат.
Вчера, прочетох един текст на Георги Лозанов, в който той много ясно обясни смисъла на Четвъртата власт: „Тя не е власт на медиите над хората, както изглежда на пръв поглед, а власт на хората над политическата власт, осъществявана чрез медиите. „. В това се крие смисъла на журналистиката, на истинската и чиста журналистика. „Разбира се, медиите стават Четвърта власт, само ако са достатъчно независими от другите три власти, за да могат да упражняват контролната си функция над тях.“, пише още Лозанов, в това пък се крие истината за съществуването на „замърсителите на журналистиката“, за които говоря.
Замислям се, че дори слагането на тези хора в едно изречение с журналистиката е обидно, защото това са едни обикновени изнудвачи, платени жрици на властта, които не заслужават вниманието, което се налага периодично да им се отделя.
И все пак, когато ежедневно попадам на пропагандните им пасквили и измислени истории, лъскащи имиджа на обикновени престъпници облечени във власт, не успявам да остана безразлична. И няма как иначе, когато те се представят някъде, казват, че са журналисти, а това засяга пряко всички журналисти, които работят съвестно и според Етичния кодекс на българските медии.
Кампанията за местните избори е все по-близо и тези хора ще озверяват все повече, няма да спят, мислейки каква с помия да залеят хората, в стремежа да „изчистят“ образа на плащащия. Те ще получат пари, някои даже ще получат много пари, важното е, че избори ще минат….., а след тях тези хора ще са толкова изтощени от употреба, че ще им трябват месеци да се възстановят. Някои дори ще изчезнат от тази среда, защото ако властелините се сменят, ще се сменят и робите, това е нещото, което не бива да забравят.
И все пак, те са гладни и до някъде ги разбирам, казват, че „глада е по-силен от тока“, така че ,мили политици, НАХРАНЕТЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ! Те си отиват, но поне, няма да си отидат гладни!
