Нарцистичното разстройство на личността се отнася към групата на драматичните личностови разстройства. То съчетава подчертано нестабилно емоционално състояние с изкривена представа за собствена личност. Характеризира се с преувеличено себеуважение, чувство за превъзходство, пълно ангажиране на вниманието със собствените успехи и способности, убеденост във възможностите и едновременно с пренебрежение към качествата и заслугите на околните.
Това поведение обаче, прикрива една крехка, лесно ранима, несигурна личност, уязвима към критика, неуспех, поражение.
Всеки от нас възприема и реагира индивидуално на ситуациите, които ни предлага ежедневието, комуникира с близки, приятели, колеги или непознати по собствен начин. В зависимост от обстоятелствата поведението лесно се модулира. В някои случаи реакцията е по-умерена, в други преувеличена, но здравият човек може да запази подходящи отношения с хората около него, да поддържа нормален социален живот. При личностовите разстройства трудно се модулира реакцията към предизвикателствата на деня, което се отразява на връзката със семейството, колегите, приятелите, а това пречи в личен и професионален аспект. Не рядко на фона на такива разстройства се наслагват и други психични проблеми – злоупотреба с вещества, хранителни, афективни депресивни разстройства и т.н.
Какви са симптомите на нарцистичното личностово разстройство? Чувство превъзходство над останалите, изтъкване на собствените успехи, възможности, преувеличаване на постигнатото, убеденост в правотата си, очакване на възхищение от околните и подражание от тяхна страна, незачитане на чувствата и мнението им, арогантно поведение, презрение към тях, завист към околните, необходимост от набавянето на специални придобивки – най-мощното,най-модерното, най-скъпото, както и парадиране с притежанието им. Едновременно с това се наблюдава и свръхчувствителност към обиди, включително погрешно тълкувани като такива изказвания или критика. Тези хора трудно поддържат социални контакти, развалят отношението си със семейството, с приятелите.
Обикновено проявите започват на млади години, след юношеската възраст. Малко по-висока е честотата сред мъжете.
Причината за развитието на личностово разстройство, включително и нарцистично не е изяснена. Както и при другите, така и при този вид се смята, че проблемът се крие още в детството – прекомерната загриженост, високите изисквания на родителите. Все повече психиатри обаче наблягат на липсата на необходимото внимание и обич, малтретиране, лош пример за подражание в детска възраст. Други теории залагат на генетична компонента или промени на биохимично ниво.
Както вече стана въпрос, при това и други видове личностови разстройства не рядко се наблюдават усложнения, отново в сферата на психиатрията. Сред най-честите са злоупотребата с алкохол и наркотични вещества. Депресивно афективно разстройство със суициден риск, хранителни разстройства като анорексия или булимия не бива да се подценяват. За проявата им допринасят и влошеното отношение в близкия семеен кръг или работната среда.
Нарцистичното разстройство се диагностицира от психиатър въз основа на поведението и разговора с него и близките му. Има специални въпросници за попълване, които оценяват състоянието. Обективен преглед и лабораторни или образни изследвания могат да са от полза за изключването на соматично заболяване, обусловило симптомите.
Критериите за Нарцистичното личностово разстройство са дефинирани от DSM – Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. За поставяне на диагнозата са нужни 5 от тях.
Засилено чувство за собствена значимост
Идеи за собствено превъзходство, красота, интелигентност
Убеждение за собствена уникалност
Изискване на възхищение от околните
Очакване за неотменно добро отношение , независимо от поведението
Експлоататорско отношение към околните, което се приема за естествено
Липса на емпатия
Чести прояви на ревност или убеждение, че другите му завиждат
Чести прояви на безпардонност и арогантност
Лечението на личностовите разстройства е продължително. Основно е значението на психотерапията. Към нея се отнасят когнитивната поведенческа терапия, помагаща оценката на неправилното поведение, мисли, заключения и подпомагаща промяната към правилните такива. Фамилната терапия включва цялото семейство с обсъждане на конфликтите помежду им и търсене на решението им, изясняване на взаимоотношенията. Груповата терапия среща хора с подобно състояние и предоставя възможността за изграждане връзка с околните, обмяна на опит в личната борба с разстройството, намирането подкрепа за преодоляване на проблема.
Медикаментозната намеса няма място в терапията, но до такава се прибягва при съпътстващи психични заболявания.
Лицата с личностови разстройства не допускат наличието на психичен проблем и не търсят помощ. По-често техни близки ги свързват с психиатър. Дори и сами да поемат инициативата за консултация, те търсят причината в другите, в обстоятелствата в ежедневието, но не и в самите себе си.
Краткосрочните цели в терапията са насочени към злоупотребата с вещества, алкохол, самооценката. В дългосрочен план се цели промяна в личността, поведението и модела на мислене, връзката с близките си.
