Утре е 25 ноември – Световният ден за борба с насилието над жени, с който се поставя началото на световната кампания на ООН „16 дни на активизъм срещу насилието над жени“. По този повод в страната ни тече и Националната кампания срещу домашното насилие „Мълчанието НЕ е злато“, която се включва в глобалната инициатива с цел провокация на общественото внимание към проблема.
Защото проблемът е голям. Ежедневието на стотици, а може би и хилади български жени и деца е кошмарно, преминава белязано от насилие. С уточнението, че насилието не винаги е физическо, а и психическо.
Картината, която представлява „семейство“, в което жената, майката, всяка вечер стои свита в ъгъла, жестоко пребита поради безумни причини, а детето плаче някъде тихо и мълчаливо, е позната на всяка трета българка.Това показва официалната статистика на женски и правозащитни организации у нас. Възможно е техният брой да е много по-голям, защото за никого не е тайна, че голяма част от жертвите на домашно насилие крият този факт – от страх, от срам, заради децата си, без да осъзнават, че така им правят „мечешка услуга“.
А не трябва. Навсякъде по света съществува превенция срещу домашното насилие, жертвите говорят за това и получават адекватна помощ, което води до намаляване на процента им.
Домашното насилие е проблем, голям проблем. Всеки човек залужава уважение, личното му достойнство да бъде пазено и зачитано. Всеки човек има право да живее свободно, не под нечий натиск, не пребиван поради безумието на другиго, не като слуга на когото и да е. Всяка жена, всяка майка, заслужава почит, уважение и любов. И определено всяко дете заслужава щастливо детство.
В никакъв случай не заслужава да прекарва годините си в страх и ужас, породени от отношенията между родителите си, не бива да става свидетел на картини, в които баща му пребива родната му майка, а тя плаче мълчаливо, за да не стресира детето си още повече. Този порочен кръг не трябва да съществува в никое семейство. А ако в дома се породят дори и наченки на насилие, за това трябва да се говори – с правозащитни организации, с центрове, на специалните телефони, създадени за това.
Защото животът е само един. И единствено от нас зависи как ще го изживеем..в случаите на домашно насилие обаче, жертва не стават само жените, а и децата..а те заслужават достойно детство. Детство, което няма да бележи отрицателно целия им живот.. Мълчанието НЕ е злато – възползвайте се от правото си да говорите, докато все още го имате.
