Военнослужещите останаха без доставчик насред течаща война
Месеци след началото на войната в Украйна българската армия се оказва без храна и напитки. Това не е новост за армията ни – години наред за българското Министерство на отбраната провеждането на обществена поръчка за доставка на хранителни продукти се оказва непосилна задача, пише в. „СЕГА“.
Заради тези системни провали законът бе променен и вместо храна армията ни има право да получава левовата й равностойност. В ситуация на повишен риск за сигурността и нуждата от провеждане на много повече учения обаче схемата пари вместо храна не работи. В момента МО се опитва спешно да намери решение, но за пореден път е организирало силно съмнителна процедура, която е отхвърлена като недопустима от Агенцията за обществени поръчки. Това показват документи, с които „Сега“ разполага.
Как се е стигнало дотук?
Според информация на „Сега“ процедурата за намиране на спешен доставчик на хранителни продукти и напитки за въоръжените сили е била подготвена още при министър Драгомир Заков. Заради липсата на време юристите в МО са решили да се възползват от изключение в Закона за обществените поръчки, което позволява процедурите по ЗОП да не се прилагат в поръчки за нуждите на отбраната, ако изпълнението им е свързано със специални мерки за сигурност с оглед защита на основни интереси на страната. За възлагането на такива дейности се прилага специална наредба, която изисква мотивиране на изключението и решение на МС.
В изпълнение на тази наредба от МО са представили доставката на храни като въпрос от основен интерес на България. В доклада до МС се изтъква, че в момента няма действащ договор, а обстановката е променена и неосигуряването на храни и напитки създава риск за частично и неефективно изпълнение на задачите. С тези аргументи в МО са преценили, че може да не прилагат Закона за обществени поръчки и да започнат директно разговори с четири големи компании, доставчици на хранителни продукти – „Лидъл България“, „Метро Кеш ен кери България“, „БИЛЛА България“ и „Кауфланд България“. С фирмите са проведени работни срещи. От „Лидъл“ са отказали с аргумента, че нямат практика да изпълняват договори за снабдяване на публични възложители. От „Кауфланд България“ също са се оттеглили след проведена първа среща с аргумента, че предметът им на дейност е търговия на дребно и не могат да изпълняват договори за доставки. От „БИЛЛА България“ пък отговорили, че не разполагат със собствен транспорт, нямат възможност за малки разфасовки и имат ограничен складов капацитет. Така цялата процедура на преговори финишира с един подходящ изпълнител – „МЕТРО Кеш енд кери България“, която разполага със собствен транспорт и се наема да изпълни дейностите. Предвидено е с нея да бъде сключен 12-месечен договор на стойност 12 млн. лв.
Всичко това поражда купища въпроси
Самата идея да се преговаря с големи хранителни вериги е много странна. Те наистина снабдяват на едро, но за свои цели, и е странно да се очаква да покрият цялата логистика на МО.
Странна е и идеята за централизиране на доставките в една фирма – досега всички обществени поръчки за храни и напитки на армията са били разделени на обособени позиции. Обстоятелствата стават още по-съмнителни, ако се отчетат данните за наличен собствен транспорт на избрания изпълнител. Според Националния регистър на транспортните средства за превоз на храни компанията разполага с общо 5 регистрирани собствени автомобила.
Освен с логиката всичко това е в разрез и със закона, става ясно от становище на Агенцията за обществени поръчки. Според АОП при доставките на храни за въоръжените сили не може да се говори за защита на основен интерес на България и Министерство на отбраната следва да приложи някой от обичайните режими за възлагане на обществени поръчки по ЗОП. „Според насоките на ЕК по прилагане на изключенията използването на думата “основни” подчертава изключителния характер на това основание, поради което то касае само поръчки от първостепенно значение за сигурността на държавите членки… Следва да се отбележи, че в ЗОП са предвидени и уредени множество възможни решения за случаите, при които е от значение своевременното възлагане на поръчките /каквито мотиви се посочват в проекта на доклада/, включително и когато е налице изключителна спешност. Тези възможности са в съответствие с приложимите европейски директиви“, пише в становището на АОП. Оттам изтъкват, че няма проблем при такива спешни поръчки да се заложат и изрични условия за поверителност на информацията, ако има съображения за секретност. От агенцията посочват конкретните законови текстове, регламентиращи възлагане на поръчки по спешност, включително и процедурата договаряне без обявление.
Казусът с прехраната на армията насред война идва след
поредица от провалени крупни обществени поръчки
Прегледът назад във времето показва, че редовните процедури, обявявани по ЗОП, по правило се прекратяват със съмнителни мотиви. А храните и напитките за армията се осигуряват или при нарушаване на закона, или в паричната им себестойност.
Последната провалена обществена поръчка е от 2021 г. Тя е обявена на 29 март 2021 г. – броени дни преди третият кабинет на Бойко Борисов да подаде оставка. Прогнозната стойност на доставките е 26,3 млн. лв. без ДДС, като договорите следва да са тригодишни и да покрият 13 конкретни региона на страната. 17 участници са подали оферти, като на 26 април МО е изискало част от тях да предоставят допълнителни документи. След получаването им на заседание, проведено на 12 ноември 2021 г., комисията решава, че 6 участника не отговарят на изискванията и ги отстранява. Вместо да продължат с класирането на останалите обаче, комисията решава, че процедурата следва да се прекрати изцяло. Основната причина за прекратяването на поръчката са изменения в закона за отбраната и въоръжените сили, влезли в сила от 1 септември 2021 г. С тях към състава на въоръжените сили са добавени две нови командвания – за логистична поддръжка и за комуникационно-информационна поддръжка. Няма как поръчката да се съобрази с нововъзникналите нужди за осигуряване на храна и напитки и за тези структури, защото е стартирала преди тези изменения, се изтъква в решението за прекратяване на комисията.
Щеше да е хубаво това твърдение да отговаря на истината, но не
Текстовете за създаване на нови структури в армията наистина влизат в сила от 1 септември, но са приети с изменения в закона, обнародвани на 19 март 2021 г. Още тогава се е знаело, че такива структури в армията ще има, а поръчката е стартирана след тази дата. Нещо повече – двете нови командвания са всъщност правоприемници на вече съществували структури и не се създават от нулата, т.е. нуждите им до голяма степен би следвало да са били покрити. Освен това по поръчката е осигурена възможност за надхвърляне при необходимост с до 20% на заложените количества, т.е. има гъвкавост. Всичко това навежда на мисълта, че в МО е търсена благовидна причина за прекратяване на поръчката. Това става в края на служебния кабинет, при министър Георги Панайотов.
Този развой на събитията е стопроцентово де жа вю. По сходна траектория през административно бавене, шикалкавене и в крайна сметка – прекратяване, се разви и предходният опит на МО да сключи тригодишни договори за доставка на храни и напитки на армията – от края на 2015 г. И тази поръчка бе с прогнозна цена от близо 26 млн. лв. (25,8 млн. лв. ), като тя мина през процедура по обжалване и последвало нежелание на МО да изпълни съдебно решение и да продължи състезанието. В крайна сметка и този търг бе прекратен през 2018 г. – три години след откриването му, а официалната причина отново бе – настъпила реорганизация на армията, промяна в състава на въоръжените сили и междувременно променен ЗОП (нищо, че той не касае заварени случаи). Тези действия на МО доведоха до голям скандал и обвинения в нарушаване на закона към бившия военен министър в кабинета на ГЕРБ Красимир Каракачанов. Разследване на bTV от това време показа, че за да се осигуряват все пак храни, в продължение на три години са платени 30 млн. лв. по малки търгове за до 30 000 лв. При този нисък праг по ЗОП не се изисква състезание. Това на практика представлява неправомерно разбиване на поръчката и липса на гаранции за качеството на храните. До последно обаче тогавашният министър Красимир Каракачанов твърдеше, че в действията на МО няма нищо нередно. Драмата с договора за храните се изостри и заради въведена през 2016 г. законова забрана полагаемото да се дава в левовата му равностойност. През 2019 г. тази възможност бе върната в закона.
