Колко дявола могат да се съберат на върха на безупречната репутация на един безгрешник? И може ли репутацията на професор Габровски да изпере репутацията на генерал Борисов? Коментар от Даниел Смилов, Дойче Веле
Колко дявола могат да се съберат на върха на безупречната репутация на един безгрешник? Отговор на този въпрос, за съжаление, няма да откриете в Сума на теологията на Тома Аквински, макар че средновековната схоластика е била тренирана да отговаря и на най-затруднителните лутаници на ума.
Тъй като готови отговори няма, към подобни въпроси трябва да се подходи сериозно, аналитично и най-вече в съвременния български контекст. С номинацията на професор Габровски за министър председател на „експертно правителство“ ГЕРБ повдигат отново темата за репутацията на собствения си лидер и я правят централна поне за тази седмица.
Фактите
Първо, с тази номинация ГЕРБ и Борисов признават, че имат репутационен проблем на лидерско ниво. Разбира се, при директен въпрос никой от тях няма да посмее да го признае открито и ще каже, че го правят, защото останалите партии (може би без ДПС) смятат така. Тоест, Бойко Борисов е несправедливо окалян, но понеже така или иначе хората са убедени, че скандалите около него не са просто измислица, ГЕРБ го оттеглят от светлината на прожектора. (Но не и от телефона му, както разбраха водещите на Нова, когато той им се обади, за да им се скара за въпросите, които задават.)
Второ, отказвайки да номинират Борисов за министър председател, ГЕРБ отричат ефективността на стратегията на ДПС спрямо вкарания в списъка „Магнитски“ свой депутат – да го държат винаги на предна линия. ГЕРБ изтегля ранения по-назад, но той продължава битката като адмирал Нелсън на Трафалгар – без ръка, без око, но издаващ върховните команди.
Трето, ГЕРБ не може да са толкова наивни да смятат, че безспорната репутация на кандидата им решава проблема с репутацията на лидера им. „Не може“ – това е краткият отговор на въпроса дали Габровски излъсква Борисов. „Но опитите в България продължават“, би допълнило радио Ереван. Всъщност това, което ГЕРБ твърдят, е, че въпреки спорната и проблемна репутация на Борисов те са все пак по-добрата политическа опция. Да, признават те, ние започваме мача с два гола пасив и един играч по-малко, но въпреки това смятаме, че имаме шанс, защото другите отбори са слаби.
Четвърто, политическата линия на ГЕРБ е, че те трябва да бъдат приети от останалите такива, каквито са – както Оливър Кромуел казал на портретиста си: “рисувай с брадавиците и всичко останало”. И без да са виждали портрета на Кромуел, ГЕРБ обаче знаят, че с тази политика няма да постигнат силен естетически ефект и могат да отблъснат избиратели. Затова вместо автентичното лице на лидера си, вземат назаем лицето на професор Габровски. Целта е хем те да не се променят, хем хората да не се стряскат и да се сещат за протестите от 2020 г.
Пето, номинацията на професор Габровски не е предназначена да състави правителство. Абсурдно е да се смята, че нов човек за политиката, който няма готова формула за кабинет и няма ясно политическо мнозинство, ще успее в оставащите няколко дена да реши големия пъзел на българския парламентаризъм от последните месеци. Затова номинацията на професор Габровски е просто благовидно “извинение” на ГЕРБ, че бързат за предсрочните избори и че уж правят “всичко възможно”, за да има кабинет в този парламент.
Сценариите
Всъщност, куриозът е в това, че в този парламент лесно може да се състави правителство около ГЕРБ, дори и с първи мандат. Всъщност от самия старт едно “експертно” правителство може да има 115 гласа – ГЕРБ, ДПС и БВ. Преговорите с тези формации биха били достатъчно лесни, защото между тях няма съществени ценностни и политически различия (и Стефан Янев стана евроатлантик за целта). Фактът, че ГЕРБ досега не са преговаряли сериозно с тях, може да означава едно от двете неща – че Борисов няма никакво намерение да управлява в този парламент или че вече са се договорили публично безмълвно. Въпросът е как БСП би подкрепила един такъв формат – дали като не влезе при гласуването му или срещу открито участие с министри в коалиция. Професор Габровски теоретично може да разчита само на първия вариант – БСП да не влезе при гласуването. Но ако нещо такова се “пече”, то явно много добре се прикрива.
Най-вероятно е просто първият мандат да се провали и професор Габровски изобщо да не внесе кабинет в НС. Ако все пак се стигне до внасяне, това би означавало, че се прави тестване за кабинет с третия мандат. Т.е. в кабинет, съставен от вероятния мандатоносител БВ на Стефан Янев, професор Габровски може да се окаже министър на здравеопазването например.
В заключение: българската политика през последните месеци се върти около един централен проблем: препирането на репутацията на лидера на ГЕРБ Борисов, за да се преодолее политическата изолация на партията му. Много е вероятно да отидем на пети поредни парламентарни избори отново заради същия проблем. Интересното е, че и самите ГЕРБ не смятат, че репутационните проблеми ще изчезнат, а просто, че ще бъдат затрупани от други теми.
Президентът Радев също взе да помага на ГЕРБ и Борисов от тази гледна точка, като обяви ПП за свой основен враг. Защо го прави остава не съвсем ясно. Все пак, на дъното на разногласието между него и ПП се вижда Газпром, енергетиката и отношенията с Русия: Радев се опитва да измести ГЕРБ като основен енергиен партньор на руската страна в България и ПП, а и ДБ са основните пречки.
Магията
България се носи към нови избори, защото хипнотизирането на хората дава резултати. Аргументът “може да сме корумпирани, но не са ни хванали, а и сме по-добри от останалите” не би трябвало да мине в съвременна демокрация. И по принцип не минава, освен ако населението й не е медийно омагьосано. Магията е с локален ефект и явно не е хванала при Марк Рюте.
