Постоянното членство на Русия в Съвета за сигурност на ООН до голяма степен ще блокира работата на Международния наказателен съд в Хага, но е възможно създаването на отделен трибунал за руската агресия
Войната на руския президент Владимир Путин в Украйна за пореден път хвърля светлина върху ограниченията на международното право, особено когато го нарушава държава като Русия, която е един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН, пише Капитал. „Налице са основателни причини да смятаме, че в Украйна са извършени военни престъпления“, казва главният прокурор на Международния наказателен съд (МНС) Карим Хан, цитиран от BBC, като институцията вече започна разследване в Украйна, след като беше сезирана от група страни. Въпросът обаче е дали Русия като страна и индивидуалните извършители на зверства могат да бъдат ефективно наказани в настоящата международна правна система.
Унищожената детска болница в Мариупол, бомбардировките на цивилни цели в обадените от руските войски украински градове и многократното откриване на огън по хуманитарни коридори са очевидни военни престъпления, извършени от Русия. Според международното право самата руска инвазия представлява нарушение, подлежащо на тежки санкции, защото представлява агресивна война, „престъпление срещу мира“, сочи анализ на BBC.
Какво се смята за военно престъпление
Колкото и да е трагична сама по себе си, съвременната война на теория се ръководи от правила, записани в т.нар. Женевски конвенции, ратифицирани от 196 държави. Допълвани многократно след Втората световна война, те уреждат, че:
- Цивилните не могат да бъдат мишени на военните действия, нито важна инфраструктура за оцеляването им като болници;
- Военнопленниците трябва да се третират с уважение и да получават храна, вода и лекарска помощ, забранени са мъченията;
- Някои видове оръжия са забранени заради жестокостта или неконтролируемото разрушение, което причиняват – биологически и химически оръжия, противопехотни мини и други.
Военни престъпления в Украйна
Според украинското правителство унищожението на детската болница в Мариупол от руски бомбардировки на 10 март е формен пример за нарушаване на Женевските конвенции – атакува се цивилна цел, има цивилни жертви – поне 3 на брой, сред които и едно дете, унищожена е и инфраструктура, необходима за оцеляването им. Засилените руски бомбардировки на ключови украински градове също все по-често засягат жилищни квартали и цивилни цели.
Според международната неправителствена организация Human Rights Watch налице са все повече доказателства, че Русия е използвала т.нар. касетъчни бомби срещу цивилни цели в Харков. Касетъчните бомби са част от забранените оръжия в Женевските конвенции от 2008 г. насам, поради особено жестоките щети, които нанасят. Забраната за ползването им обаче е ратифицирана само от 108 страни, сред които и Русия, и Украйна не фигурират. В случая на Харков обаче това няма значение, защото са налице достатъчно доказателства, че високопоразяващите оръжия са използвани в жилищни квартали, с което се нарушава основен принцип на конвенциите, сочи анализът на BBC. Същото важи и за термобаричните оръжия (т.нар. вакуумни бомби), които според британското министерство на отбраната са използвани от Русия в Украйна – те засега не подлежат на забрана в конвенциите, но вероятната им употреба в цивилни зони нарушава правилата на съвременната война.
Кой може да търси отговорност на Русия
Дори извършването на военни престъпления от страна на Русия да е почти сигурно, начините страната да бъде изрично санкционирана заради това, а виновните – осъдени, са ограничени.
Украйна вече е завела дело срещу Русия в Международния съд на ООН в Хага който отсъжда за конфликти между държави. Дори Украйна да успее да осъди Русия обаче, наказанието трябва да бъде наложено от Съвета за сигурност на ООН, в който Русия е един от петте постоянни членове с право на вето. Следователно нищо не може да се очаква като практически резултат от решение на МНС.
Международната институция разследва и изправя пред съда индивидуални военни престъпници, които не са подложени на преследване в страните си. С одобрението на 39 държави МНС вече е упълномощил главния прокурор на институцията Карим Хан да започне разследване за случващото се в Украйна. Ако то открие доказателства за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, той може да издаде международни заповеди за арест.
Юрисдикцията на МНС обаче е ограничена само до държавите, членуващи в него. Русия се е изтеглила от съда през 2016 г., а дори да беше член, властите й трябва да съдействат на съда. Остава вариантът издирваните от МНС да бъдат арестувани в други държави, което е не е невъзможно, но има неясен времеви хоризонт.
Агресивната война на Русия
Почти всички горещи конфликти от края на Втората световна война насам поне официално са войни с цел самоотбрана. Нюрнбергският трибунал след края на ВСВ въвежда концепцията за „престъпления срещу мира“, с който агресивната война се определя за незаконна. Принципът е записан и в хартата на ООН, чийто първи и втори параграф също забраняват агресията между държави и призовават за ефективни колективни действия на членуващите в ООН за запазване на мира.
На тази база Международният наказателен съд може да обвини лидерите на Русия в започване на конфликт, който не може да бъде оправдан със самозащита. Но Русия отново не подлежи на такова преследване, тъй като не е член на съда, посочват от BBC, като допълват, че Съветът за сигурност на ООН може да наложи разследване, на което Русия ще наложи вето.
Според професора по международно право в Университетския колеж в Лондон Филипе Сандс, цитиран от BBC, световните лидери трябва да създадат специален трибунал за руската агресия в Украйна, подобно на предишни индивидуални трибунали като този за военните престъпления след разпада на Югославия, трибунала за геноцида в Руанда или Нюрнбергските процеси след Втората световна война. Успехът на един подобен трибунал за Украйна обаче ще зависи и от дипломацията и международния натиск срещу Русия, а не от вече подписаните международни споразумения.
