Автор: Виолета Ашикова
Защо младите остават трайно дистанцирани от политическия живот? Лесно или трудно припознават лицата, които са близо до техните проблеми? Искат ли да се занимават с политика, да членуват в политически партии, да заемат обществени длъжности? Кои са темите, които привличат интереса им като избиратели? Какви са навиците им на медийно поведение? От къде се информират и още много въпроси към тях и задочно към всички онези, които са призвани да работят в полза на обществото и в частност – на младите.
В този подкаст могат да се чуят активни млади хора, които са ангажирани с мнение, отношение, обучение, отговорности, млади хора, които осъзнават ролята си в обществото, защото са убедени в максимата, че младите са бъдещето и че от тях зависи развитието на държавите и обществата.
Чуйте аудиото!
Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството със “Blagoevgrad News”.
Ивайло Илиев – председател на Студентски клуб на политолога, е оптимистично настроен и смята, че гласът на младите все повече се чува, а те от своя страна са по-ангажирани в политическия процес:
„Постепенно гласът на младите, според мен, намира все по-голямо поле за изява, все по-широка аудитория, която да го чуе, да го оцени и да го вземе предвид и съм щастлив, че откакто наблюдавам и анализирам тези много динамични социални проблеми, забелязвам, че младите хора се интересуват все повече от своето днес и утре.“
Ангажирани в организирана институционална среда, но незаинтересовани извън нея – това са наблюденията на Даниел Парушев – председател на Националното представителство на студентските съвети:
„Повечето млади хора, с които общувам, са изключително дейни и те изобщо не са отблъснати от политиката. Проблемът идва от това, че повечето млади хора изобщо не искат да се занимават включително и със студентски мероприятия или политики.. Защо хората не гласуват, защо младите хора не се интересуват от политика – може би защото до момента това, което се вижда от медийни участия на дадени политици, е изключително отблъскващо и така младите виждат една несигурност в самите хора, които ги представляват и които се опитват да се докопат до гласа на младия човек. Може би и ако забележим колко млади хора има на политически събития, особено по време на кампании, ще установим, че са твърде малко и това е обезпокоително, защото те не се интересуват от политика
Активните млади хора не проявяват достатъчен ентусиазъм да участват във взимането на решения, какъвто ентусиазъм имат за коментари в социалните мрежи, допълва Даниел Парушев:
„Което не е лошо, но в същото време не можем да ги видим нито на площадите, ако се налага, нито когато трябва да се вземе дадено решение… И говорим тук защо не са активни в политиката…, защото е по-лесно, по-лесно е да напишеш коментар, по-лесно е да учиш онлайн, можеш да правиш всичко друго, но не и да отидеш да гласуваш, не и да изразиш гражданската си позиция.. Аз лично нямам пропуснати избори, на които да не съм гласувал, за мен това е важно и трябва все повече млади хора да упражняват правото си на глас.“
Кризите амбицират младите да бъдат все по-политизирани, смята Цветан Стефанов, заместник-председател на Студентски клуб на политолога, макар в по-малките населени места апатията към политиката да е много по-осезаема:
„Тази апатия е факт, много рядко младежите се интересуват от политика. Това обаче като че ли се промени заради политическата криза и все по-млади хора по един или друг начин започват да участват в политиката, за много от тях е атрактивно да са кандидати за народни представители. Лесно е да станеш член на политическа партия, не се изисква някаква експертиза или да ходиш някъде и в интерес на истината в очите на връстниците си се издигаш много, така че определено от 2021 г. с трите избори в страната, които имахме и сега предстоящите, все повече млади хора влизат или искат да влязат в политиката, защото, според тях, нещата не са наред и възрастните „не се оправят“ и се питат „защо не опитам аз“.”
Младите избиратели са едни от най-трудните за привличане от политическите партии, и да, политиците говорят за младите, но и неглижират мнението им – такива са констатациите на Лидия Даскалова – млад юрист, представител на Софийския университет в Националното представителство на студентските съвети:
„Говорят за младите, с усмивка го казвам, защото това е като една дъвка, която винаги се дъвче, почти няма партия, която да пропуска нас, младите, първо, защото младите носят енергия и свеж дъх на всяка политическа сила и второ, защото младежкият образ много лесно се котира в обществото. Когато една политическа сила иска да привлече избирателите, да ги накара, че може да има промяна, първото нещо, което правят, е да сложат едно младо, неопетнено свежо и неопорочено от политиката лице. Обаче, колкото и да се говори за младите това, което аз наблюдавам, е, че дълги години на младите хора се даваха неизбираеми места в листите, т.е. използват се по кампании, но на изборните места се нареждат старите кадри. И причината да сме отблъснати от политиката е, че не виждаме някой да ни представлява, не разпознаваме в политиците хората, които да разбират нашите проблеми и които са готови да работят за решаването им. Това е една формална заявка, която се дава предизборно и го казвам като човек, който от ученическите си години съм участвала в различни организации – ние трябва винаги да ходим и да се молим и да настояваме нещо да се случи и на моменти е толкова безнадеждно, че не виждаш в отсрещната страна нито разбиране, нито готовност, да не говорим за самоинициативност за някаква промяна.“
Ивайло Илиев дава личен пример от участието му в Студентски клуб на политолога:
„Неведнъж сме чували водещи политици да споделят и да признават, че самите те и техните партии виждат тези процеси и приканват все повече млади хора да се включат в тяхната дейност и да, виждаме, че младите пробиват в политиката бавно, поетапно и по-скоро през нови формации, защото старите системни партии успяват да изхабят на много ранен етап или не успяват да реализират този потенциал, който имат тези млади хора, защото не успяват да им дадат необходим трамплин, който да ги издигне до нивото, на което се взимат реалните политически решения.“
И на фона на така изразената позиция от Ивайло Илиев, Даниел Парушев споделя други свои наблюдения:
„И народните представители, когато казват младите хора трябва да са активни, ами направете нещо за тях. Те трябва да покажат, че нас ни има и че наистина сме важни за тях, а това се получава, когато имаме по-добри условия за образование, по-добри гост-лектори, по-добро финансиране за самите университети. Ние, младите, студентите, настояваме задължително да се подобрят условията в общежитията, защото продължаваме да имаме отвратителни условия, блокове на 50 години вече се разпадат, имат всякакви животинки вътре, нека се вземат мерки, продължаваме да живеем така дълги години и нищо не се променя. В студентските съвети има много млади хора, които биха се занимавали с политика, в момента, в който попаднат в реалната среда, нещо ги смущава и отблъсква.“
Според Лидия Даскалова:
„Това, което ги отблъсква е липсата на представителност, т.е. когато сме изправени пред избор, политическите сили често не разпознават посланията на младежта в представянето, не включват в своите политики младежките политики. Това, от което имаме нужда е да чуем и да видим, че някой мисли за нас и ще ни даде шанс да се реализираме в България. И всичко това, според мен, минава през системата на образованието, през пазара на труда, през инвестиции и други политики.“
Младите са много критични и тази критичност може спонтанно да повлияе на избора им. За политиците те са едни от най-ненадеждните избиратели, тъй като не ги припознават като свои верни гласоподаватели, не се вписват в твърдите им ядра и може би това е и причината да не хвърлят големи усилия в тяхното привличане по време на предизборни кампании, но възниква и въпросът – лесно ли се манипулират младите
Образование, професионална реализация, подпомагане на младите семейства и майките с деца, стимулиране на заетостта и чистата природа и храна са сред основните теми, които привличат интереса на младите избиратели. Именно по тези теми те очакват да чуят позициите на политическите партии. Политиката засяга всеки, а гласът на младите е най-голямото им оръжие, но само когато бъде образован и обмислен, смятат участниците в този подкаст.
