Всяка партия на статуквото си има такива като бенчобенчев. Въпросът не е Дали си има, а Колко си има.
Масова бенчобенчевизация на партиите.
И те си цакат бенчобенчевците.
Така фокусът на общественото внимание се насочва към поредния хванал се в капана бенчобенчев. И той, понеже му е обещана пълна закрила от партията, с която е имал алъш-вериш, е сварен по „бели гащи“, изобщо не знае и не мисли какво говори и затова откровено изглежда като идиот. Всеки следващ бенчобенчев изглежда по-голям идиот от предния.
Масова идиотизация на бенчобенчовците.
Но те, бенчобенчовците, не са причината, те са следствието.
Те не са болестта, те са симптомите й.
Те не са туморът, те са само отделни ракови клетки.
Те не са целта, те са средства за тази цел.
Те не са това, върху което трябва да се насочи фокусът на общественото внимание.
Нелепо е да се взираме в инструментите – в бенчобенчовеците, а да не забелязваме ръцете, които ги движат и използват – партиите на статуквото.
А още по-нелепо е да не забелязваме главата, която управлява и употребява тези ръце, тези партии на статуквото – сегашната политическа система.
Сегашната политическа система, която произвежда
все повече корупция, абсурди, скандали, деморализация
и
все по-малко реална, нормална, съвременна, европейска демокрация.
Коментарът е публикуван във „Фейсбук“/https://www.dnevnik.bg
