Мартина е родена на 06.01.1990 г. Завършва Театралния департамент на НБУ. Започва да участва в пиеси още в първи курс, като за първи път излиза на сцена под режисурата на един от своите преподаватели Снежина Петрова в постановката „Шейк в лятна нощ“ по Уилям Шекспир. В момента работи като актриса в ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград.
Как и кога решихте да се занимавате с актьорско майсторство?
Да се занимаваш с театър не се решава. То се усеща. Поне според мен е така. Това си е призвание, което когато те връхлети, не ти дава мира. Просто един ден разбрах кога са изпитите, написах си монолозите, хванах си багажа и се явих. И то се случи. От тогава не мога и не искам да се отделя от сцената.
Какви трудности срещате по пътя към успеха?
Както във всяка друга професия, така и при нас трудностите са много. Гледам да не ги драматизирам много, а да ги боря като „поредното препятствие“, просто част от играта. Няма как да няма спънки, иначе успеха не е сладък, не е удовлетворяващ. Впрочем дори не бих казала, че приемам собствения си път като „път към успеха“. А просто моят житейски път. Тръгнала съм нанякъде, гледам в близкото бъдеще, не се тревожа за далечното такова. За мен всяка роля е успех, всяко малко случване е успех. А трудностите са си там, като камъни по пътя.
Ако се опитам да отговоря конкретно, бих казала, че има няколко роли, при които срещнах големи трудности. Плакала съм, че не мога да усетя героинята, че не мога да я намеря, ето това са трудностите. А неща от сорта на това някой да ми „подложи крак“, да ми попречи да се развивам професионално, да бъде „избран вместо мен,защото има връзки“ – такива неща не могат да ме развълнуват. Бях готова за тях още преди да завърша и съм ги приела за пътни знаци.
Коя е любимата Ви постановка, в която участвате?
Всяка постановка, която съм имала щастието да ми се случи ми е любима, защото ме е научила на нещо. Взела съм по нещо от всяко представление, от всеки режисьор. Наистина не мога да обявя фаворит, това е като да имаш деца и някое от тях да ти е любимо. Мога да кажа с коя съм израстнала най-много човешки. Коя ми е дала определени прозрения, които са ме повели напред. Това е „БИТ“ на режисьора Възкресия Вихърова. Тя определено промени възгледите ми в това изкуство и отвори нови хоризонти за съзнанието ми.
Разпространена беше новина, че благоевградксият театър ще бъде закрит, ако до три месеца не мине на самоиздръжка. Промени ли се нещо след нея? Има ли по-голям интерес от постановките?
Тази новина вече е стара. Разпространяват се много такива. Моя съвет и апел към читателите е да не обръщат внимание на слухове, а да следят с какви становища и изявления излизаме ние – трупата на ДТ „Никола Вапцаров“. Да, имаме проблем и то голям. Борим се театърът да БЪДЕ и ще успеем в тази наша борба. Не можем да позволим нашата публика да остане без любимия си театър. Така лесно не се закрива институция със 100 годишна история, повярвайте ми. Не бих могла да кажа дали има по-голям интерес от постановките, но със сигурност интересът не е спрял. Благоевградчани са най-верните ни приятели и ние винаги ще разчитаме на тяхната подкрепа и присъствие. И винаги ще се стараем да ги радваме с качествен и интересен материал. Ето, даже каня всички съграждани, на 17-ти март, от 19:00, на камерна сцена да видят „Последният страстен любовник“. Да се забавляваме заедно, да поплачем заедно. За това е театърът!
Според Вас българският театър има ли бъдеще?
Без театър сме за никъде. Без изкуство и култура една нация е напълно загинала и затрита. И колкото по-бързо всички осъзнаем това, най-вече управниците на държавата, толкова по-добре за целия народ. Разберете, има държави в които бюджетите за изкуство не се пипат дори при криза. Хората отдавна са осъзнали, че от изкуство нацията не бива да бъде лишена. Срамно е да се помисли дори, че театър от ранга на българския няма бъдеще. Обърнете се малко назад – какви имена, какви творци, какви филми и постановки. Та нашето изкуство е на световно ниво и това е доказано не веднъж. И нямате представа колко талантливи творци продължават да се раждат. Така, че да, със сигурност българският театър има бъдеще и ние ще се погрижим това да бъде така още много години.
Обръщам се към читателите – да не спират да четат, да не спират да се интересуват и да посещават театъра. Ние имаме нужда от тях, както и те, дори без да предполагат, имат нужда от нас. По-горе ви поканих на театър, така че сега ми остава да ви кажа бъдете здрави и любопитни!
