Унгарският премиер Виктор Орбан определи като „атомна бомба“ новия пакет от санкции срещу Русия, който Европа подготвя в отговор на военната агресия на Москва спрямо Украйна. В специална среща с европейски медии, организирана в рамките на проекта „Евранет плюс“, изпълнителният заместник – председател на Европейската комисия с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ и еврокомисар по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер коментира, че пакетът е необходим и ще удари изключително силно икономиката на агресора. В същото време Брюксел съзнава, че за част от страните – членки той също ще създаде проблеми и именно тук е моментът, в който трябва да усетим европейската солидарност.
На въпрос на Българското национално радио дали с цел бързото постигане на консенсус част от силно зависимите от руски петролни доставки държави, каквато е и България, да получат известно изключение от общото правило, Вестагер заяви:
“Солидарността е от ключова важност. Мисля, че е напълно естествено да отнеме повече време да договорим този шести пакет от санкции, защото той ще бъде с много голямо въздействие върху Русия, но и за някои страни – членки, които са силно зависими от руските доставки на петрол. За тях ще е много трудно да реагират в много кратки срокове. Ето защо е много трудно да го договорим – гражданите трябва да са убедени, че ситуацията е под контрол и се управлява правилно, да знаят, че правителството си върши работата. Така те ще продължат да подкрепят санкциите. За мен важното е не да има дерогация от санкциите за определени държави, а останалите страни – членки да се намесят и да окажат помощ. Мисля, че това е единственият начин да се справим с тази ситуация.“
“В същото време по този начин ще постигнем две важни цели – ще се „откачим“ от руския петрол, и ще направим план за бъдещето – как да направим прехода към възобновяемите източници и това да се случи на общоевропейско ниво. Не бива нито една страна – членка да чувства, че е оставена да се справя сама със ситуацията, защото тези санкции ще стават все по-големи и наистина страните – членки трябва да бъдем заедно.“
Вестагер е против дерогация на държави при ембарго на руските петролни доставки
Високите цени на енергоносителите и различният етап на диверсификация на източниците на енергия поставят част от държавите – членки на по-неконкурентни позиции спрямо останалите, затова пред Брюксел стои въпросът дали може да се допусне пряка държавна помощ за семействата и за бизнесите, засегнати от кризата:
“Това беше ясно за нас от ден първи, защото част от руската подготовка за инвазията беше да създаде енергийна криза. Разбира се, имаше и други фактори, но високата цена на природния газ беше основният двигател на тази криза. Вече имахме енергийна криза, когато се случи инвазията, а тя съвсем естествено бе последвана от санкциите. Още в първите дни създадохме временна рамка за справяне с кризата. С нея разрешихме да държавите – членки да подкрепят директно бизнесите, които страдат или заради наложените санкции, или не могат да се справят в условията на толкова високи цени на енергоносителите. Първите схеми за подпомагане вече се осъществяватв част от европейските страни и ние ясно виждаме, че те са доста по-различни спрямо помощта по време на пандемията. Тогава правителствата накараха бизнесите да спрат да работят, а хората да останат по домовете си. Тогава имаше директно подпомагане, защото икономиката не функционираше. Сега обаче фокусът е върху други бизнес сектори, които са ударени заради санкциите към Русия. Тези мерки се предприемат, тъй като живеем в невероятно трудни времена.“
По думите й има голяма разлика между страните – членки – дали те имат дългосрочни договори или са пряко засегнати от борсовите цени на енергоносителите.
“Това, което съветваме държавите, е да подпомагат директно домакинствата, където има малки бюджети и високите цени на енергията изяждат огромна част от доходите. Това дори не трябва да бъде коментирано, просто те трябва да се подпомогнат. Скъпо е за държавната хазна, но трябва да се направи. Подпомагането няма да продължи твърде дълго, но трябва да сме наясно, че високите цени на енергията ще останат при нас известно време напред.“
Макар че енергийната криза е сред най-сериозните проблеми в Европа, не трябва да се пренебрегва и казусът с прекъснатите вериги на доставки и липсата на суровини за изработката им, особено когато става дума за чиповете.
“Необходимо е да напреднем със стратегията за полупроводниците. Прозорецът за Европа е отворен, така че да основе изцяло нова индустрия за направата на полупроводници в голям мащаб. Знаете, че тук се произвежда около 10 % от глобалното производство. То е много специфично и на високо ниво, но сме доста назад по отношение на чиповете. Това е от една страна, от друга – и именно затова вашият въпрос е изключително на място, защото не говорим единствено за самата продукция на чиповете, но и за материалите, от които се изработват“, коментира еврокомисарят по дигитализацията.
Според нея е важно сътрудничеството със Съединените щати и други държави:
“Необходимо е да създадем коалиция от държави, които могат да набавят материали – Канада, Австралия, Норвегия и други. Затова ни е необходима дългосрочна стратегическа рамка. Така бизнесите ще имат предвидимост и ще инвестират много повече. За нас е изключително важно и преди седмица или две го обсъждахме във формата Г7“, коментира още Вестагер.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с „Blagoevgrad news“.
