„Когато си мисля за болестите и тяхното лечение, никога не си мисля за лечение на пушенето. Там е нужна само и единствено превенция“ – Пастьор.
В борбата с тютюнопушенето с цел превенция преди около месец и на българския пазар „стъпиха“ цигарени кутии с изображения, които илюстративно демонстрират вредите от тютюнопушенето. Вярно е, че тютюнопушенето е вредно и стотиците проведени изследвания по целия свят недвусмислено сочат, че това е един от малкото начини човек сам да допринесе за преждевременната си смърт. Обезателен е фактът, че пушачите умират по-млади, също и че именно цигарата с всичките си над 70 отровни съставки пряко или косвено става причина за шест от осемте водещи причини за смърт в света. Инфаркт, инсулт, рак, туберкулоза – болести, които могат да доведат до фатален край и за всички тях „допринася“ тютюнопушенето.
Кратко изследване сочи, че тютюневият дим съдържа близо 8000 химични вещества, 70 от които са доказано канцерогенни. Реалистични прогнози пък показват, че през 21 век именно цигареният дим ще бъде причина за смъртта на 1 млрд. души.
С цел предотвратяване смъртта на милиони хора, по света се предприемат различни мерки, свързани с борбата с тютюнопушенето. Една от тях са именно изображенията, с които се маркират цигарените кутии. Дали обаче тази мярка е подходяща? Може би най-големият проблем тук е, че въпросните илюстрации са прекалено ярки и демонстративно описателни, а самите цигарени кутии стоят видно на показ в търговските обекти. По този начин не само пушачите, а и непушачите и най-страшното – децата, стават свидетели на зловещи картинки с умрели хора, бебешки ковчези, бебета с цигара, вместо биберон, импотентни мъже и жени, превити на кълбо от мъка. Красивите цветове, цветя и нежен дизайн са заменени от стряскащи картинки на слепи очи, развалени зъби, операции на черен дроб, запушени артерии и дори ампутирани крайници. „Нормална“ ли е превенцията в тази си форма? Правилно ли е децата ни да стават ежедневни свидетели на зловещи илюстрации, които могат да стреснат иначе невинното съзнание на петгодишно дете, чиито родители не пушат и не желаят детето им да вижда подобни картинки.
„Мамо, а този чичко защо е умрял?“
Ако майката реши да отговори, както е „правилно“, отговорът би следвало да бъде „Защото пуши“. Възможно е обаче и другият родител на детето също да е пушач, след което следва въпросът : „И тати ли ще умре, мамо?“. Тук е мястото майката да обясни, че това се случва рядко и не на всекиго и не, разбира се, че тати няма да умре. Да, но не. След дъжд качулка, както гласи една мъдра българска поговорка. Защото в главичката на това дете вече се е загнездила мисълта, че щом някой пуши, той ще умре. И то започва да живее с тази мисъл, да се страхува от смъртта, да се страхува за всеки един човек, който пуши. Да се страхува от цигарите. Дотук превенцията работи – това дете едва ли някога ще стане пушач. Въпросът обаче е: „С цената на какво?“ С цената на мрачни мисли, кошмарни сънища и постоянен страх. Защото да се говори за вредата от тютюнопушенето безспорно е необходимо, ала това трябва да се случи, когато децата са в една по-висока възрастова граница. Най-голям процент деца-пушачи има в границата 13-15 години. Вече навлизащи или навлезли в пубертета, те са достатъчно големи, за да приемат правилно тези методи на превенция. Когато обаче става дума за малки деца, които дори още не са тръгнали на училище, тези изображения действат зловещо и стряскащо на детския ум. Не е редно на дете, което чака редом до родителите си на касата в хранителен магазин, да се предоставя така демонстративно цялата галерия от ужасяващи начини, по които може да приключи един човешки живот. Та неговият собствен живот сега е започнал, то тепърва тръгва по своя съзнателен път. И последното, което е необходимо на един детски ум, е картинка на бебешки ковчег с ридаещи до него родители.
