В края на миналата година, след трите последователни парламентарни вота, най-важната политическа цел на България изглеждаше създаването на редовно правителство, което да осигури стабилност на страната въпреки различията между участващите в него формации. Четири месеца след встъпването в длъжност на кабинета „Петков“ и първоначалното сплотяване около кризите заради цените на тока и войната в Украйна усещането за стабилност е все по-измамно.
Изборът на нов управител на Българската народна банка (БНБ), който предизвика първия тежък трус в управлението, се очертава само началото на тежките изпитания. По всичко личи, че ако не искат да напуснат без време управлението, в следващите месеци партньорите от „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ ще трябва да намерят начин да преодолеят още няколко тежки разлома помежду си заради ключови външно- и вътрешнополитически решения, както и по важни кадрови въпроси. Задачата се усложнява допълнително от двойните сметки, които всяка от формациите прави – хем да се съобразява с останалите в коалицията, хем да не влиза в противоречие с очакванията на избирателите, на които ще разчита при евентуални нови предсрочни избори.
Коментарите на социолози и политолози в последните дни са, че въпреки трусовете никой от участниците в управлението няма да направи реална крачка към напускане на сегашната властова конструкция, тъй като полза от предсрочни избори би имала най-вече бившата управляваща партия ГЕРБ и прокремълската „Възраждане“, ако няма конкуренция от нови формации. Така ситуацията в коалицията все повече напомня латинската фраза, добила популярност като мото на Париж, Fluctuat nec mergitur – „Люлее се по вълните, но не потъва“.
По неофициална информация на „Дневник“ от източници в управляващата коалиция, засега предпочитаната стратегия за изход от кризата е да се търси съгласие и да се придвижват по-лесните въпроси, а най-спорните теми да бъдат отлагани доколкото е възможно във времето с цел да се сваля напрежението между партньорите. Дали подобен ход ще е ефективен, ще проличи още в следващите дни – след като стане известен изходът от насроченото за петък (15 април) гласуване за управителя на БНБ.
„Няма да отстъпим от това“
Парламентарната конфигурация в повечето случаи не позволява решенията да бъдат взимани без участието и на четирите формации в управляващата коалиция. Още когато се разбра, че мнозинството ще има две кандидатури за гуверньор на БНБ, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов предупреди за криза, ако в бъдеще по важните въпроси се разчита на т. нар. плаващи мнозинства, и настоя партньорите да търсят предварително съгласие по такива теми, за да не оставят решенията в ръцете на ГЕРБ и ДПС.
В последните дни „Има такъв народ“ и БСП поставиха няколко условия, от които се зарекоха да не отстъпват:
- Управител на БНБ – партията на Слави Трифонов декларира, че няма да оттегли кандидатурата на Любомир Каримански, след като „Продължаваме промяната“ се отказа да предлага Андрей Гюров и лансира идеята за нова процедура по номинации.
- Еврочленството на Македония – във „Фейсбук“ Трифонов обяви, че „някъде на тъмно е уговорено“ свалянето на ветото над началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към евросъюза, а представители на партията коментираха, че това може да е причина за напускане на коалицията. За БСП ветото също е „червена линия“.
- Военна помощ за Украйна – лидерът на БСП Корнелия Нинова отвърна с ултиматум за напускане на кабинета на предложението на „Демократична България“ за решение на парламента за предоставяне на военна помощ на Киев.
Така от горещите в момента теми съгласие се очертава единствено за закриването на спецправосъдието, което преодоля във вторник второто четене в комисия, и за реформата в антикорупционната комисия, проектозакона за което се очаква да бъде внесен след около две седмици. И двете теми са ключови за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които ги обявиха за свои приоритети още преди влизането във властта.
Въпросът с плаващите мнозинства пък може да се окаже немаловажен при първата самостоятелна законодателна инициатива на БСП, която смени позицията си за машинното гласуване и напук на партньорите си вече предлага връщането на предпочитания от ГЕРБ вариант за смесено гласуване – с машини и бюлетини.
Плащанията за пътища ще се забавят
Неразбирателството в коалицията заради БНБ ескалира в темата за изплащането на над 1 млрд. лв. към пътни фирми за стари договори за текущи ремонти. Проекторешението за това първоначално беше внесено от депутати на всички партньори освен „Демократична България“. Но тъкмо когато парламентарната процедура бе задвижена и проекторешението бе одобрено от комисията по регионална политика, втората комисия, която трябва да се произнесе – тази по бюджет и финанси – не събра кворум за провеждане на заседание.
Зам.-председателят на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов директно обвини „Продължаваме промяната“ , че рекетира коалиционния си партньор. Подобна е тезата и на министъра по регионално развитие Гроздан Караджов (от квотата на „Има такъв народ“), който подкрепи протеста на превозвачи срещу управляващите.
Премиерът Кирил Петков отрече и посочи като причина за забавянето на решението липсата на критерии за контрол как да не се допуснат злоупотреби при договори, сключени по времето на управлението на ГЕРБ.
Резултатът – в неделя премиерът обяви, че договорите и свършеното по тях ще се проверяват от съвместна комисия на министерствата на регионалното развитие и на финансите, както и от парламентарната комисия по противодействие на корупцията. Тошко Йорданов пък поиска да се сформира специална комисия в Народното събрание, която да одобрява плащанията на всяко от министерствата.
Ако Народното събрание гласува подобна комисия, има голяма вероятност плащанията във всички ресори да бъдат забавени. Ако предложението бъде отхвърлено от мнозинството, това ще е повод за „Има такъв народ“ да задълбочи обвиненията си към коалиционните партньори.
Още постове, още (възможности за) спорове
На последните два коалиционни съвета партньорите са се разбрали и задвижват още две процедури за постове:
- двама членове на Съвета за електронни медии (СЕМ), като срокът за номинации е до 14 април
- смяна на състава на Комисията за защита на конкуренцията.
Според информация на „Дневник“ номинации за членове на СЕМ имат „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Засега имена не са известни. По неофициална информация „Има такъв народ“ няма претенции за свои представители в медийния регулатор, но настоява да посочи кой да смени Емил Кошлуков като директор на Българската национална телевизия (БНТ). Според депутати партията на Слави Трифонов вече е назовала и кандидата си пред представители на коалиционните партньори, но името засега не се обявява публично.
Управляващите бързат да обновят състава на СЕМ, който през май трябва да започне процедура по избор за нов директор на БНТ. Мандатът на Кошлуков изтича в началото на юли. За да бъде избран, новият директор на обществената телевизия трябва да получи гласовете на поне трима от общо петимата членове на регулатора. В съвета предстои още една смяна – трябва да има нов член, посочен от квотата на президента, но засега Румен Радев не е обявил кандидата си.
Другата важна смяна, за която има съгласие по принцип сред управляващите, е за състава на Комисията за защита на конкуренцията. Очаква се това да стане през промени в Закона за защита на конкуренцията, като мандатът на членовете бъде намален от седем на пет години. Така ще се върне старото положение отпреди 2021 г., когато ГЕРБ бетонира сегашния състав на комисията. До вторник следобед обаче коалицията не беше внесла необходимия законопроект в Народното събрание.
Оръжията за Украйна ще почакат
Още преди две седмици „Демократична България“ внесе в Народното събрание проект на решение, с което да бъде възложено на правителството да предостави военна помощ на Украйна. Точно обратната е позицията на БСП, като лидерът ѝ Корнелия Нинова и депутатите от левицата постоянно повтарят, че изпращането на оръжия означава включване на България във войната, въпреки че от страните в Европейския съюз само България и Унгария не предоставят военна помощ на Украйна.
През почивните дни се стигна дотам, че Нинова даде ултиматум на правителството: „Ако искат да ме сменят“, каза тя и отхвърли каквато и да било възможност като вицепремиер, в чийто ресор е оръжейната индустрия, да подпише решение за изпращане на военна помощ, дори и при решение на Народното събрание.
Решение за оръжията така или иначе не е на хоризонта, защото то е разпределено за разглеждане в четири комисии, което увеличава значително времето му за разглеждане. Тази седмица е предвидено да влезе за обсъждане в само една от тях. Предвид липсата на ултиматум (поне засега) от „Демократична България“ по темата с неизпращането на оръжия пък може да се предполага, че това е по-малкият проблем пред разговора за ветото срещу Северна Македония.
„Бурето с барут“
На коалиционната среща в неделя (10 април) управляващите са се разбрали, че отлагат споровете помежду си за вдигането на ветото срещу Северна Македония за начало на преговори за присъединяване към Европейския съюз. Причината е, че това е „буре с барут“, както го определи източник на „Дневник“ от мнозинството.
Поредните спорове по темата тръгнаха от пост във „Фейсбук“ на Слави Трифонов за тайни ангажименти на премиера към Брюксел за отпадане на българското вето за начало на преговорите на Северна Македония за еврочленство. БСП също настоява, че „няма да допусне компромис с националния интерес“. Така премиерът Кирил Петков, който дава знаци, че иска да се реши проблемът, беше принуден да обяви, че решение по темата ще взема парламентът и „всичко ще трябва да се случи с помощта на опозицията„.
Източник: Дневник
