Последният месец беше отличен за феновете на Левски. Общността успя да направи едно малко чудо. Събраха над 1 500 000 лева само за 30 дни. Сините привърженици дадоха почти толкова, колкото „най-богатия българин“ отделяше за същия период от време.
Нямаха задни мисли. Просто се взеха в ръце и решиха да си спасят любимия тим.
Посланието им беше изумително. Левски, ти си всичко за нас! Клубът осъзна за сетен път, че има истинска армада в своя подкрепа. Хора, които са готови да дадат над разумното от бюджета си, за да я има легендата – ФК Левски.
Така се прави, когато обичаш! В дни като днешните да се обича е много важно. Светът е стресиран от епидемията Covid – 19. Голямата трагедия на Италия плаши, а тази държава беше една мечта, която не бива да губи своя блясък. Ситуацията е тежка в още от бленувания Запад – Германия, Испания и Франция.
Архитектура, музика, мода, храна, хубаво вино, красив език и всичко това в едни прекрасни градове. Обичам Италия. Не е заради синия цвят, който естествено е предимство. Първото Световно първенство, което помня е това през 1990 година. Бях на 7, но не пропуснах нито един мач. Влюбих се в техните стадиони, допадна ми езикът им, феновете и страстта, с която приемат любимата игра. По-късно като журналист харесах тяхната школа. Там футболът тече от чешмите.
На Ботуша за първи път видях на живо любимия си чужд отбор – Реал Мадрид. Тогава той отпадна от ШЛ срещу Ювентус. Не ми пукаше, защото усетих колко на Апенините са луди по „бианконерите“. Край мен подскачаха като луди типове от всички райони на страната.
Няма да забравя как на „Деле Алпи“ получих обаждане от български номер. Тогава роумингът беше скъп, а ние в България бяхме бедни. Вдигнах, защото отсреща беше един голям фен на Юве, който ме помоли да му купя шал на любимия тим. За съжаление него вече го няма, а беше наш колега и добър човек, който почина твърде млад. Ники Дановски беше от онези, които обожаваха Италия, която днес страда. Смърфа се сдоби с хубавия артикул, а усмивката на истинския фен е безценна и носи огромно удовлетворение.
По-късно големите европейски успехи на Левски се случиха точно в Италия. В Удине „сините“ направиха 0:0, а после в знаменит мач елиминираха Удинезе, за да стигнат до четвъртфинал в Лига Европа. Тогава пътуването беше много по-трудно. Няма да забравя тежките проверки по границите, но и сладката тръпка да стигнеш до там и да си горд от твоя тим. Да застанеш рамо до рамо с колегите от „Гадзета“, „Република“, „Рай“ и тн.
Последва великото влизане на Левски в Шампионската лига. Как да не си луд по Верона, когато си видял с очите си сбъдването на футболната ти мечта? Пак се пътуваше тежко, но си струваше. Левски пишеше своята европейска приказка.
Сезони по-късно „сините“ бяха в Рим и биха Лацио. Преди мача на „Олимпико“ хвърлихме монета във фонтана Треви и си пожелахме победа. Левски го направи, а ние спазихме обещанието, което си бяхме дали и се върнахме там в малките часове, въпреки зимното време. Левски изпълни нашето желание, а ние не можеше да се отметнем от думата си.
Левски е под финансова карантина, но това към днешна дата изглежда малък проблем. Когато те обичат толкова много хора, а и толкова силно, няма как да се затриеш. За Левски винаги ще има! Трудните времена са голям шанс, а Синята общност демонстрира, че е силна в тежките дни. По-важното е, че е сплотена, а доскоро това не беше така.
В новата обстановка става още по-трудно, но сега ще изпъкнат креативните, а такива има в клуба и изобилстват сред феновете.
Приказката за футболния Левски ще продължи да се разказва. Няма чак такова значение как е името на разказвача, но е за предпочитане да бъде добър. Най-важното е, че има много очи и уши, които искат да я видят и чуят. Те са Левски! Големите запалянковци, които са готови да дадат парче от своя хляб за голямата любов. Приказката ще продължи! Пази се, остани си вкъщи!
Стефан Стоянов / dsport.bg
