Личната армия на Гешев

Бюрото по защита е създадено преди повече от 15 години като структура в Министерството на правосъдието, която трябва да охранява свидетели по дела за тесен кръг тежки престъпления. Постепенно функцията по охрана на свидетели обаче минава на заден план, а БЗ се превръща в преторианска гвардия за Гешев – звеното обезпечава личната му охрана, както и тази на посочени от него прокурори, но също така се използва и да гарантира драматургията на показните акции на държавното обвинение.

Така бюрото стана квазиполицейска структура, която комбинира правомощия по начин, силно противоречащ на принципите на правовата държава – силова служба, лично подчинена на безконтролния главен прокурор. Големият проблем не са толкова публичните изпълнения на служители на бюрото (които по закон могат да станат само с разпореждане на Иван Гешев), а че структурата е така формирана, че да бъде още една броня на главния прокурор за евентуални разследвания срещу него.

За да ни приемат в ЕС

Бюрото по защита е създадено със закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, приет още по времето на правителството на НДСВ през 2004 г. Проектът е представен като важна стъпка в съдебната реформа и приемането на България в ЕС. „Това е и задължение, произтичащо от няколко международноправни договора, по които Република България е страна“, заявява тогавашният правосъден министър Антон Станков. Бюрото става част от Министерството на правосъдието, а през неговите услуги се ползват свидетели по ключовите процеси срещу братята Маргини, групата на Златко Баретата, Йоско Костинбродски и групата за отвличания „Наглите“.

Пеевски – шеф на ДАНС, Цацаров – с милиция

През 2014 г. кабинетът „Орешарски“ провежда скоростна и мащабна реформа в целия сектор сигурност. Закрита е Главна дирекция „Организирана престъпност“, а ДАНС се превръща в контраразузнавателно-разследващо-полицейска структура, а за неин председател е назначен депутатът от ДПС Делян Пеевски. Сериозни промени има и в Бюрото по защита на свидетелите.

То е прехвърлено от Министерството на правосъдието към главния прокурор (тогава Сотир Цацаров, който подкрепя реформата). Бюрото получава правомощието по разпореждане на главния прокурор да довежда принудително свидетели и обвиняеми, както и да обезпечава действия по разследването (без да е ясно както от мотивите, така и от дискусиите какво точно означава това).

Бюрото вече може „да получава информация от МВР и ДАНС“. Служителите му получават полицейски правомощия (да издават разпореждания, да задържат, обискират, използват оръжие и белезници, син буркан и т.н.) и статут на работещи в МВР.

Промените са приети за по-малко от два месеца и така звеното става квазиполицейска структура, която е изцяло подчинена на една от страните в процеса – прокуратурата.

„Наказателният процес в България е изграден на основата на няколко принципа и един от тях все още е този за равенството на страните. Това е и белег за справедлив процес съгласно практиката на ЕСПЧ, а и според самата конвенция. Без да се съобразят тези обстоятелства, в ръцете на прокуратурата се дава правомощието да реши кой да е защитен свидетел и кой не. Поставя се въпросът какви са гаранциите, че прокуратурата ще предостави защита на свидетел, който дава показания, които не са угодни на обвинението, оборват го, разколебават го или направо го опровергават напълно“, коментира адвокат Стоян Мадин, който е бивш съдия и прокурор.

Той поставя и въпроса как ще се гарантира, че прокуратурата няма да се изкуши да сключи сделка с определен свидетел, предлагайки му не само имунитет срещу бъдещо наказателно преследване, но и защита, за да се „нагласят“ свидетелските показания. „Това е много опасно“, коментира Мадин и напомня, че „прокуратурата в България е единна и централизирана, подчинена е на главния прокурор, който не само не може да бъде разследван ефективно, но и не може да бъде реално отстранен. Тя държи пълен монопол върху обвинението и решава кой да бъде обвиняем и срещу кого да се повдигне обвинение с обвинителен акт. Съдебен контрол няма. Когато към една такава безконтролна власт се добавят правомощия, свързани със защитата на свидетели, ще имаме като резултат структура, която може да изкривява наказателния процес, а оттам – правосъдната система и самата справедливост.“ Реформата засилва и недосегаемостта на главния прокурор. На практика, ако някой иска да свидетелства, че ръководителят на държавното обвинение е извършил престъпление, но иска защита в замяна, този, който може да реши дали да му я даде, е… главният прокурор.

Спецотрядът на прокуратурата

След като през 2014 г. Бюрото по защита преминава към главния прокурор, профилът на звеното се запазва. Работещите в него, повечето бивши служители на МВР, са специализирали в две основни направления – физическа охрана на защитени свидетели и оказване на психологическа помощ и проверка дали се спазват условията на защитата – да не взимат наркотици, да нямат срещи с лица от контингента и т.н.

Бюрото поддържа контакти със сходни структури в чужбина, които съдействат по защитата на изведени от страната свидетели. Като ръководител на звеното е назначен бившият зам.-директор на НСО и лична охрана на Борисов Калин Иванов, който обаче напуска след финансов одит на структурата.

През 2018 г. по предложение на правителството на Борисов са приети нови, също така мащабни промени в законодателството. Главният прокурор вече одобрява униформите на работещите в БЗ.

Някъде по това време бюрото развива и работата на отдела, който се занимава с „обезпечаване на свидетели“ – това са въоръжените служители с жилетки „Бюро по защита“, които все по-често виждаме по акциите на прокуратурата.

Философията зад това правомощие на институцията не е съвсем изчистена концептуално, а още по-малко законово. Служителите, които се занимават със защита на свидетелите, не трябва да са видими, защото в противен случай и охраняваните от тях ще станат разпознаваеми.

„Обезпечителите“ имат най-вече драматургична функция (или казано на полицейски – „за респект“), което няма нищо общо с правомощията по бюрото. Профилът им е на бивши полицейски служители от т.нар. бързаци – групите за задържане, които има в областните дирекции на полицията, главната дирекция, ГДБОП и СОБТ.

След като Гешев оглавява Специализираната прокуратура, служители на Бюрото за защита все по-често започват да се появяват по акциите на прокуратурата. Така правомощията, приети още по времето на „Орешарски“, които Цацаров се е въздържал да използва, стават видими за всички.

„Създаването на една структура към главния прокурор, която да се занимава с охрана на свидетели и да има „квазиполицейски функции“, е заобикаляне на принципа на разделение на властите и в противоречие с конституцията по един косвен начин се дават правомощия на прокурора, каквито той няма и не би трябвало да има“, коментира адвокат Стоян Мадин.

Според него тези правомощия в комбинация с тези за закрила създават „опасно оръжие за изнудване“. Остава горчивото съмнение, че правомощията са нужни за по-лесното създаване на, нека условно я наречем, фигурата на прокурорския свидетел, който, ако „откаже“ защита, може да бъде принудително доведен или домът му претърсен от съответен прокурор, подпомогнат от служителите на бюрото.

Нещо повече – главният прокурор еднолично преценява както дали да бъде инициирана процедурата по защита на свидетеля (след като бъде сезиран), така и единствено той може да разпорежда участието на служителите на БЗ в действията по обезпечаване на свидетели.

И последно – прокурорското НСО

В началото на 2020 г. бюрото пое и функции по охрана на следователи и прокурори, в това число и на главния прокурор. Промяната е вкарана между първо и второ четене в преходните и заключителни разпоредби на проект за изменение на Закона за съдебната власт по предложение на председателката на правната комисия в парламента Анна Александрова от ГЕРБ. Източник на „Капитал“ в управляващата партия коментира, че предложението е станало по настояване на самия Гешев, който не искал да бъде охраняван от НСО, което е под контрола на президента Румен Радев, с когото той е в конфликт.

Решението за това кой следовател или прокурор ще бъде охраняван се взима от комисия, която е изцяло под контрола на главния прокурор (единственият външен в нея е главният секретар на МВР).

Така структурата, изначално създадена за охрана на свидетели, се превръща в странен хибрид между барети и НСО. От отчетите на прокуратурата се вижда, че охраняваните свидетели намаляват, а повечето новонаети служители са бивши кадри на НСО.

Днес служители на структурата, създадена, за да охранява свидетели по ключови звена, возят и пазят главния прокурор Гешев.

В последното си заседание преди лятната ваканция прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет взе решение да увеличи щата на БЗ с 12 бройки, вероятно свързано с новите му функции по охрана. Преди месец БЗ обяви обществена поръчка за закупуването на 40 радиостанции, което на практика дава известна представа колко охранители се подготвя да има структурата.

Развитие търпи и автопаркът. По информация на „Капитал“ в държавното обвинение се обмисля процес по преназначаване на шофьорите в звеното, за да могат те да получат право да ползват син буркан и оръжие.

По данни на самата прокуратура към края на миналата година бюрото е имало близо 100 автомобила (от 290 за цялото държавно обвинение), прокуратурата обяви обществена поръчка за купуването на 11 нови коли на стойност 1 млн. лв. Сред тях има и два джипа VW Touareg с мощност от 420 конски сили, които най-вероятно ще бъдат ползвани от самия главен прокурор.

На сайта на държавното обвинение няма никъде секция, посветена на Бюрото по защита, от която обществото да разбере повече за структурата, нейното ръководството и отчетността ѝ. В годишните доклади на прокуратурата БЗ присъства в няколко странички и толкова. „Капитал“ потърси за интервю ръководителя на БЗ Росен Тодоров, но до редакционното приключване на броя не получихме отговор.