Традиционно в община Струмяни най-малките момиченца правят вълнуващ и трогателен един от най-красивите пролетни празници – Лазарица. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – с възкресението на Лазар. Според българската народна традиция Лазаровден или “Лазарица”, “Лазарова събота” е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Лазарките стават рано, при изгрев слънце, пречистват се в храма и палят свещичка, след което тръгват към гостоприемните стопани на общината. Малките лазарки влизат в домовете, като най-напред са „поялиците”, които пеят, след тях – „шеталиците”, които играят. Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите-кланячи. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста. И домакините ги дарявят с почерпка, яйца и дребни пари. След като приключат своите шетания се изпълнява и последният лазарски обичай – “кумиченето”. Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка носи със себе си върбово венче, подреждат се една до друга покрай на реката и едновременно пускат венчетата и особено е радостна онази, на която венчето се понесе най-бързо от водата -тя се избира за „кумица” на лазарките и се счита, че ще бъде особено щастлива. За 16-та поредна година малките момиченца танцуваха и създадоха неповторима Лазарица в община Струмяни. Много домове посрещнаха гостоприемно малките посланици на запролетяването, посрещна ги и къщата на кмета на община Струмяни Емил Илиев в Микрево, специално подредена и украсена, с купа яйца, с малки подаръци и с една огромна люлка, на която децата поиграха на воля, но преди това изпълниха чинно своите ритуали и наричаха: Да е здрава и берекетна година, колкото са горя в листята, толкова здраве в къщaта!
