Застрахователната компания „Лойдс“ има една от най-интересните и любопитни истории за възникването си.
Преди четири века, през 17-ти век, Лондон заемал водещо място в морската търговия в сравнение с другите пристанища на Англия. Повече от половината товари, внасяни през Британско море, минавали през Лондонското пристанище. В онези години липсвали бързи връзки за разпространение на информация и това значително затруднявало търговците при сключване на търговски сделки. Единственият печатен източник за търговска информация бил столичният вестник „Лондон газет“. Той обаче бил недостатъчен и не винаги носел навременна информация, което карало търговците да я получават „от уста на уста“, общувайки по между си. Неофициалните делови срещи на търговци, корабособственици, корабостроители и моряци обикновено протичали в т. нар. „домове на кафето“.
Лондонските кафенета през 17-ти век не отговаряли на днешните представи за такива. В кафенето човек можел да хапне и пийне, да отпочине, да поиграе карти и зарове, но най-главното – да научи последните новини. Всяко кафене си имало своя постоянна клиентела, която поддържало главно чрез организиране на срещи с интересуващите се хора и играело ролята на „пощенска кутия“.
В „домовете на кафето“ се срещали аристократи, банкери, търговци и делови хора на столицата. Кафенетата приличали повече на частни клубове и имали различна клиентела. В едни от тях се събирали политици, журналисти и писатели. В други — поети, музиканти и художници, в трети – търговци, корабособственици и капитани на кораби.
Едуард Лойд бил точно такъв собственик на подобно кафене. То се намирало на Тауър стрийт, най-оживената артерия на Лондон, свързваща деловия район Хопинг с крайбрежието на Темза и с лондонското Сити. От кея Сент Кетрин, където акостирали пристигащите в столицата кораби, кафенето на Лойд било първото по пътя за града. Ето защо постоянни посетители на заведението били предимно морски капитани, търговци и корабособственици.
Едуард Лойд отлични знаел колко е важна за неговите клиенти морската информация и ловко успял да увеличи броя на посетителите си. Той отделил една от стените на кафенето си и я превърнал в информационно табло, започвайки да окачва обявления, написани на ръка със ситни букви, в които се посочвали датите на пристигането и отпътуването на корабите от Лондон, сведения за загинали кораби, цените на стоките и даже белезите на моряци-бегълци. Всеки, който искал да се сдобие с написаната ситно информация, трябвало да заплати за нея по едно пени.
Друг начин за съобщаване на информация Лойд организирал, като поставил подиум, от който един от неговите служители с добра дикция четял на глас най-важните и интересни сведения за корабите и последните търговски и морски новини.
Постепенно Лойд забелязал, че доходите от сключване на застрахователни сделки а търговски кораби е о-голям, отколкото търговията с кафе. Така самият той започнал да подписва застрахователни полици.
Едуард бил умен човек. Бързо пресметнал, че случаите на корабокрушения и гибел на товара били много по-редки от благоприятните, следователно с получените застрахователни вноски той можел спокойно да покрие изплащането на някой загинал кораб, и дори да остане на печалба. Така Едуард Лойд станал застраховател.
Изключително значение за работата във фирмата има звънът на камбаната, която е поставена през 1896 г. в най-голямата й зала.
Историята на камбаната започва през 1799 година, когато тя е извадена от потъналата по време на буря край бреговете на Холандия фрегата „Лютин“. Нейният товар от златни монети е бил застрахован от „Лойдс“. От изплащането на обезщетението фирмата загубила много.
Един удар на камбаната означава, че кораб, застрахован от „Лойдс“, не е пристигнал на определеното пристанище. В срок от пет седмици трябва да постъпят сведени за застрахования кораб. Ако това не стане, името му се вписва в книгата „Кораби, които се търсят“. Следват два удара на камбаната. Те означават, че акредитиран агент на „Лойдс“ е съобщил за откриване на изчезнал кораб. Ако определеният срок на очакване изтече и за кораба няма никакви сведения, тогава в централната зала на компанията се разнасят три удара. Тогава неговият собственик трябва да получи обезщетение.
Имената на всички застраховани кораби с вместимост над 100 бруто регистър тона в случай на гибел се вписват в така наречените „Книги за корабокрушения“.
Днес компанията „Лойдс“ (Lloyd’s) е световен лидер във финансово-застрахователната дейност повече от 300 години. „Лойдс“ работи в над 100 страни. Компанията извършва почти 5% от световната презастрахователна дейност.
