В типичен стил се обърна българският премиер към президента. Попита го кои пари да спре и изреди – за пенсионерите ли, за полицаите ли, за учителите или за медиците. Не пропусна и магистралите – жизненоважните за българина пътища.
А Радев имаше предвид друго – милиардите, които това правителство раздаде в 12 без 5 непрозрачно. Сериозните суми, с които захрани определени слоеве, но най-вече – държавните и общинските администрации, при това – в навечерието на парламентарните избори. Ако раздаването на пари ставаше по достатъчно прозрачен начин, нито Радев, нито някой друг би бил критичен към правителството – или поне не с основание, иначе всеки политик би си провалил професионалното бъдеще. Но прозрачност липсва. Така, както липсва и отчетност. Така, както липсват и резултати. Можем просто да погледнем в краката си, докато вървим из София или Варна. Ремонтираните по няколко пъти тротоари, улици, пешеходни и велоалеи в крайна сметка си остават далеч от каквито и да било стандарти за качество. Изразходват се милиарди по напълно непрозрачен начин.
Непрозрачен, защото се съобщават сумите като цяло, без да се посочва конкретика. И това винаги буди съмнения. Прост пример. Правителството отпусна 220 000 лева за почистването на река Искър. Прекрасно. Но на кого ги отпуска? Един ли е бенефициентът или повече? Как областната и общинската управа ще ги харчат? На кого ще се отчетат, ако не на същото това правителство? И ако се отчитат, къде гражданинът може да види как са изразходвани, за какво са дадени? Никъде.
Затова пък всички видяхме едно чекмедже, пълно с пачки от 500-еврови банкноти.
И като пита премиерът кои пари да спре, първо да спре пълненето на чекмеджетата от дейности, които едва ли са законни. Защото колкото и да „захранва“ определени администрации, няма да се отърве от правосъдието. Целият свят видя джобните на българския премиер и чу как „една прекрасна госпожа“ ги е увековечила.
Подобни едри купюри българинът, дори по-сериозните хора от бизнеса, едва ли са виждали, какво остава да държат в домовете си. Банкнотата от 500 евро в ЕС почна да се спира от печат постепенно още отпреди 2 години, заради опасения, че се ползва много често при разплащания за престъпна дейност. И остава пак въпросът – откъде се взеха такива в премиерската спалня?
А колкото и да се сипят такива пачки, всеки си плаща рано или късно – сметката на тези с големите пачки обикновено е много по-голяма
Борисов може и да вземе по-голямата част от гласовете на чиновниците, за чиито доходи стриктно се грижи. Покрай неговите три правителства заплатите им нараснаха доста. И в това не ли имало нищо лошо, ако българската администрация от всички нива беше станала в пъти по-ефективна. Но абсурдите и изпитанията, които тя ежедневно предлага, могат да влязат в учебник по антиадминистрация.
Парламентарните избори ще покажат и друго – доколко за българите е приемливо да ги управлява човек с необяснено и до момента съдържание на нощното си шкафче. Но пък „дава“ и „раздава“ неуморно. Само че от нашия джоб, не от своя.
