Нали знаете приказката: „Ти го плюеш, той си мисли, че дъжд го вали“. Нейно китно олицетворение са множество кметове в България. Ясно е едно, пораснало им е положението (и материалното, и общественото). Те обаче решиха на всички ни да покажат нагледно колко им се е вдигнал статуса. Затова си заделят „скромните“ 100 000-150 000 лева от ограничения бюджет на бедните общини и ги харчат за чисто нови лъскави коли.А някои дори си позволяват да карат скъпи автомобили , които са собственост не на тях, а на някоя фирма, която случайно или не е спечелила някоя и друга обществена поръчка . Скандално и нагло на фона на беднотията в малките общини, не мислите ли?
И да мислите, и да не мислите, на кой му пука. Със сигурност не и на кметовете. Национални телевизии им ходят на крака да направят репортажи за шоково скъпата кола, за нарушенията свързани с обществени поръчки и прочее. И какво, мислите,че ще стане? Ще се скрият, или засрамят, или щесе опитат да оправдаят постъпките си? Нищо подобно! С цялото невъзмутимо самочувствие на хора, които никой не може да огъне, кметовете се изправят пред телевизионната камера и се опитват да убедят хората,че всичко това са го заслужили и по право им се пада.
Важното е, че на тях не им пука. Медии ги критикуват, граждани се гневят, а те си карат гъзарските коли и си свиркат. Защото разчитат на късата народна памет и на организиран партиен вот на следващите избори. Затова ако возилата им са за 100 хиляди, наглостта им е за милиони. Въпросът е, ще ги запомнят ли избирателите до следващия местен вот, или пак ще гласуват автоматично за същата партийна бюлетина?
