Китарата като музикален инструмент е един от символите на рок музиката на 20 век. Тя навлезе в него, като класически инструмент със своя специфичен темперамент, а новите технологии успяха да и придадат толкова мощен звук, че тя стана символ на бунта на цели в поколения.
Днес обаче, когато бурните и революционни години на рока са отминали, пред китарата се отварят нови хоризонти за развитие, при това, не е задължителните да са свързани с новите технологии внедрени в нея. Макар и това да се случва. Вече човек може да си купи модел китара, която се самонастройва , която има приспособления вътре в нея за изкривяване на звука или куп бутони като за автомобилно табло. А новите модели дигитални процесори за китара, могат да направя такива чудеса със звука, че китаристът сам да не познае какъв инструмент държи в ръцете си. Всичко в името на нови музикални открития, би казал някой авангардист.
Китарата е развила начин на комуникация с публиката, който е в различни посоки. Затова имаме толкова много видове китари: акустична китара, класическа китара, електрическа китара, електрическа бас китара. Всяка от тях говори по свой собствен начин и се вписва в музикалното изкуство със свои собствен език. Език, който е невъзможно да бъде сбъркан и същевременно, които казва много неща. Така че, в ръцете на младите китаристи е как да развиват китарата от тук насетне. Какво искат да ни кажат чрез нея и какво искат да ни споделят за нея.
Затова й китарата на новото време е още неопределена, защото сме в един преходен период за музиката, в който явно се прави преоценка на всичко, което се е случило, а какво ще стане с китарния звук утре – предстои да чуем!
