Надали шотландският писател и сценарист Питър Мей е допускал, че романът му „Карантина”, написан преди 15 години, днес ще се окаже толкова актуален, разсъждават от сайта за култура и лайфстайл Vibes.bg. Самият автор, принуден като милиони хора по света да стои под карантина в дома си, пише в предговора на романа колко ужасяващи са паралелите между COVID-19 и книгата му.
Отваряйки „своя прашасал електронен склад”, Питър Мей вече не е спиран от никого да „изрови” стария ръкопис и да го сподели с читателите.
Въпреки че „Карантина” преди години е отхвърлян много пъти от всички лондонски издателства, защото смятали изобразения под обсада от вируса H5N1 Лондон доста нереалистично обрисуван, днес творбата бързо намира своя издател.
На българския книжен пазар романът веднага намира почитатели и е сред най-продаваните книги през август 2020 г. Причината е не само изключително актуалната тематика за пандемията и нейните опустошителни размери, а и че е съчетана от Питър Мей с разследване на убийство при загадъчни обстоятелства.
Българското издание е преведено от Надя Боева и самата тя казва, че е прочела и превела романа „почти на един дъх”. Това е защото авторът пресъздава интересно и реалистично детективска история на фона на върлуваща пандемия, каквато и ние в момента изживяваме.
Но как писателят Питър Мей стига до идеята за сюжетна нишка с пандемия?
Макар че не е точно писател фантаст, подобно на пророците на фантастиката в литературата Жул Верн, Айзък Азимов, Артър Кларк и др., Питър Мей улавя чрез книгата си онази невидима заплаха, която дебне човечеството. Провокиран е и от предвижданията за пораженията от птичи грип – H5N1, когато през 2005 г. замисля романа.
Проучвайки материали за испанската треска от 1918 г. по повод китайския си трилър „Змийската глава”, Мей натрупва много познания. Използва ги за „Карантина”, рисувайки хаоса и разпадащото се общество по време на птичия грип. И тук е интригата – Мей, обичащ загадъчното, напрежението и вълнуващите герои, дава „шанса” на детектив Джак Макнийл да разследва криминален случай. Макар вирусът да е оставил поражения и върху собственото му семейство, детективът изпълнява нареждането да разкрие убиеца на детето, чиито кости са открити на строителна площадка. И въпреки че е подал вече оставката си и трябва да дежури за последен път, Джак Макнийл изпълнява моралния си дълг.
На фона на върлуващите в Лондон мародери, претоварените болници и хаоса, Питър Мей въплъщава у героя си онези човешки добродетели като дълг, отговорност и душевна сила, които са нужни на всеки в точно в такъв момент.
Повествованието тече напрегнато за 24 часа, оставяйки ни в края пред въпроса за собственото ни поведение при такива условия.
А те са при нас, тук са. Ако бъдем силни като героя на Питър Мей, няма да позволим светът да се разпадне съвсем, а може би да се обнови за добро. За да не живеем под карантина и да не се налага художественият свят на писатели като Питър Мей да ни провокират да осъзнаем колко по-лошо в действителност може да бъде.
