Вече тринадесет дни хиляди протестиращи излизат на улицата с искане за оставка не само на правителството, но и на главния прокурор Иван Гешев. Президентът Румен Радев също обяви, че е време те да се оттеглят. За оставките настоява и „Демократична България“, същото искане отправиха и от БСП.
Скандиранията „Гешев е позор“ и „Мафията – вън“ продължават да набират сила под прозорците на Министерссия съвет, Народното събрание и Съдебната палата. За протестиращите настоящият главен прокурор е част от модела, който трябва да бъде демонтиран заедно с управлението на Борисов. Какви възможности дава сега действащото законодателство за оставка или смяна на главния прокурор? Краткият отговор – както се назначава, така и се отстранява.
Кой може да поиска оставка на главния прокурор
Процедурата по отстраняване на главен прокурор е разписана в Конституцията и в Закона за съдебната власт – тя е огледална на процедурата по назначаването му и протича изцяло във Висшия съдебен съвет (ВСС) като формално се завършва от президента.
Висшият съдебен съвет се състои от общо 25 членове – 14 от тях формират съдийска колегия, а 11 – прокурорска. В състава на ВСС влизат и „тримата големи“ – главният прокурор и председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд. Двама от 11-те членове на прокурорската колегия обаче освободиха постовете си, за да станат заместници на Иван Гешев – Пламена Цветанова и Даниела Машева. Техните места в кадровия орган все още не са попълнени и в момента прокурорската колегия на ВСС се състои от 9 души.
Отстраняването на главния прокурор може да бъде поискано с предложение от най-малко трима членове на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Доколкото главният прокурор Иван Гешев се ползва с огромна подкрепа в прокурорската колегия, този вариант към момента изглежда невъзможен.
Същото предложение за оставка на главния прокурор може да внесе във ВСС и министърът на правосъдието Данаил Кирилов. При внасяне на искане то трябва да бъде мотивирано, а основанията за отстраняване може да бъдат няколко.
Какви са основанията за отстраняване на главен прокурор
Основанията за отстраняване на главния прокурор могат да бъдат няколко като сред тях са както обективни причини – като навършване на 65-годишна възраст, например, така и основания, които имат нужда от допълнителна проверка и доказване – тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Какво накърнява престижа на съдебната власт, кое действия или бездействие се смята за системно неизпълнение на служебните задължения и какво се приема за тежко нарушение – това са основания, които трябва да бъдат проверени и доказани преди да се стигне до гласуването на искането за оставка.
Кой проверява има ли основание за оставка на главния прокурор
Кой е органът, който проверява основанията за оставка на главния прокурор, е твърде спорно. Това би трябвало да се реши от Висшия съдебен съвет, който или сам чрез комисиите си да извърши проверка на конкретен казус, или да възложи тази проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет например.
Наличието на основание за предсрочно освобождаване задължително трябва да бъде установено, но в Закона за съдебната власт има празнина кой точно установява основанието. Според чл. 312 от Закона за съдебната власт обаче, към предложението си за дисциплинарна проверка вносителят прилага всички доказателства, относими към твърдените факти, с които разполага.
Подобна проверка имаше при казуса „Цумгейт“ по времето на Сотир Цацаров. Тогава след решение на ВСС тази проверка бе възложена на Инспектората към ВСС. Тогава не бяха установени нередности.
Според юристи, няма възможност за безпристрастна проверка, ако тя се извършва от прокурорската колегия на ВСС, доколкото всички прокурори са подчинени на главния прокурор и доколкото Гешев се ползва с огромна подкрепа в колегията, която ръководи. Не е ясно регламентирано и дали проверката може да се извърши от съдийската колегия на ВСС, комисии или само от Инспектората към ВСС.
Според юристи достатъчно основателни за искането на оставка на главния прокурор са както практиката да се разгласяват доказателства (не какви да е, а и събирани със специални разузнавателни средства, действията с които са регламентирани в специален закон) по висящи дела, но и влизането на разследващите в сградата на президентството, с което е нарушен имунитетът на държавния глава. Такова становище изрази и Атанаска Дишева от съдийската колегия на ВСС – четете тук и тук.
Освен това, според юристи, изказванията на Иван Гешев са недопустими и политически – от първия ден той се изявява като изразител на народа и неговите желания, а на практика не е пряко избран с гласовете на народа каквито са президентът и премиерът например, а е назначен от кадрови орган.
Гешев може да си тръгне сам като се оттегли доброволно
Разбира се, не е изключен и вариантът Гешев сам да подаде оставка. Процедура по предсрочно освобождаване от поста имаше предшественикът му Сотир Цацаров, който подаде оставка и бе освободен по свое желание, за да оглави антикорупционната комисия малко преди да изтече мандата му.
Самият Гешев обаче заяви, че няма да си тръгне от поста, а искането за оставка обяснява с активността на прокуратурата и засегнатите интереси на обвиняеми и подсъдими. Сценарият с доброволното оттегляне заради недоволството на протестиращите и президента е малко вероятен.
Процедурата завършва с гласуване и указ от президента
Ако проверката в Инспектората на Висшия съдебен съвет например покаже, че е имало нарушения и пленумът на ВСС реши, че те са основателни и доказани, може да се пристъпи към гласуване. Главният прокурор може да бъде отстранен с поне 17 гласа „за“ от състава на пленума на ВСС (25 членове, а в момента 23). Ако предложението за отстраняване събере нужното мнозинство, Висшият съдебен съвет изпраща до държавния глава решението си и резултата от гласуването под формата на предложение за отстраняване на главния прокурор.
Ако процедурата стигне до президентството, държавният глава има право да откаже да подпише оставката на главния прокурор. В този случай процедурата се връща отново във ВСС за прегласуване. Президентът има право на отказ само веднъж.
Ако реши да подпише оставката на главния прокурор, държавният глава издава указ за освобождаването, който се обнародва в Държавен вестник.
Парламентът няма правомощие да го отстранява
Парламентът няма правомощия да отстранява главния прокурор, защото не Народното събрание е органът, който го назначава. Уточнението в важно заради зачестилите призиви депутатите да поискат оставката на Гешев.
Главният прокурор не може да бъде освободен от поста си предсрочно с гласуване в парламента – по предложение на 1/4 от депутатите, ако то бъде прието с мнозинство 2/3 от тях, потвърди пред „Дневник“ доц. д-р Атанас Славов, който е преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Такъв текст в Конституцията има и той се съдържа в чл. 129, ал. 4. Тази норма обаче е неприложима, тъй като е обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд № 7 от 13.09.2006 г. по к.д. № 6/2006, ДВ бр. 78 от 2006 г.
Още идеи за това как да става отстраняването на главния прокурор
Според бившия министър на правосъдието и съпредседателя на Демократична България Христо Иванов изборът и освобождаването на главния прокурор трябва да бъдат подчинени на Народното събрание. Според него този избор трябва да става с голямо мнозинство, например 3/5, а обвинител №1 да се отчита пред парламента.
„Системният проблем е, че имаме прокурорска власт, която не се отчита пред суверена. Виждаме ежедневно в поведението на Гешев човек, който се държи като политически играч, като част от някаква мафиотска организация, която е завзела властта в страната и който абсолютно не смята, че дължи на някого обяснение за своите действия. Мястото, чрез което в една демокрация се осъществява демократичната отчетност, е парламентът“, заяви Иванов в коментар на 13 юли.
В момента главният прокурор се отчита пред Народното събрание единствено с годишния доклад за дейността на прокуратурата. Докладът се приема както в правна комисия в парламента, така и от депутатите в пленарна зала, но процедурата е по-скоро формална и уведомителна.
Материал на „Дневник“
