В последните 15 години интелигентните устройства постепенно и безшумно се настаниха в нашето ежедневие до етап, в който почти не можем без тях. Достатъчно е да си спомним как се изпълняваха дори най-елементарните задачи преди време -например как се влизаше в интернет през 2003 г. През последните години тези джаджи и услуги се развиха неимоверно много. И макар мнозина да са все още скептично настроени, постепенно умните технологии ще започнат да заместват хората в изпълнение на немалко от днешните дейности и професии. Въпреки огромните промени, които очакват човечеството, хората не бива да се страхуват от бъдещето на тези интелигентни технологии, които днес за по-лесно са обединени под общия термин Изкуствен интелект (AI – от англ. Artificial Intelligence).
Сега всяка компания и бизнес говорят как изкуственият интелект ще промени света изоснови, но всъщност той го прави от десетилетия, без да осъзнаваме, макар и на много по-базово ниво. Дори самият термин е объркващ за много потребители, а за някои дори плашещ.
Какво всъщност e AI и защо е толкова революционна стъпка?
КАКВО Е AI?
Изкуственият интелект е комплексна технология, която постоянно се развива и може би най-лесното обяснение е да се покаже как помага на всички ни. Най-общо казано, AI е IT решение, създадено да оперира по начин, имитиращ хората. AI в днешния му вид не означава репликиране на човешкия мозък и поставянето му в чип, а по-скоро как взаимодейства директно с потребителя. Различни софтуерни разработки, използващи AI, се стремят да направят потребителското изживяване наподобяващо интеракцията с друг човек вместо с код, доколкото това е възможно. За постигането на тази цел се използват алгоритми, самообучение, анализ на огромен обем информация и др. AI системите трябва да се учат и адаптират. Този процес преминава както при хората – чрез поемането на информация, обработването й и запазването й за бъдещо ползване. Последиците от тези разработки са огромни.
И в момента потребителите използват някакъв вариант на изкуствен интелект в ежедневието си. Виртуалните асистенти в телефоните и компютрите ни като Siri, Google Now и Cortana са примери за такива разработки. AI е навсякъде около нас – в софтуера, с който си служим всеки ден, във видеоигрите, в домакинските уреди, в колите ни, медицинските изследвания, финансовите пазари и т.н. Човекът, измислил термина през 1956 г., компютърният специалист Джон Маккартни, казва: „В момента, в който проработи, никой повече не го нарича AI.“
А СЕГА НАКЪДЕ?
„Изкуственият интелект е новото електричество“, казва един от известните специалисти в сферата, Андрю Ънг, по време на форум в „Станфорд“. Според него преди повече от век със замяната на парните машини електрификацията е променила изоснови редица индустрии като транспорт, производство, здравеопазване и т.н. Сега AI прави подобна мащабна трансформация в много сектори като технологичния, финтех, автомобилния, отново здравеопазването и др. Той носи със себе си по-голяма продуктивност и икономически растеж. Примерите са немалко. Юридическите кантори преди се нуждаеха от огромен брой стажанти, които да пресяват голям обем свързани документи по дадени дела – сега машини могат да изпълняват тези задачи. Преди време нов изкуствен интелект диагностицира рак в няколко случая 50% по-точно от експерти в областта. Очакванията са автономните камиони да са по пътищата до осем години.
Развитието на изкуствения интелект тече от десетилетия, но огромният пробив беше постигнат едва през последните пет години. Основната причина беше, че дотогава експертите използваха по-ранни поколения на AI софтуер и самообучаващи се алгоритми. Дори и при наличието на все по-голям обем информация тези системи не успяваха да се развият. С повишената ефективност на новите чипове и технологии тъй наречените изкуствени невронни мрежи на изкуствения интелект обработват данни далеч по-бързо и качествено от традиционните алгоритми.
Промяната дойде и след огромните инвестиции от големите компании в най-различни сектори – от Google и Microsoft, през производителите на смартфони като Huawei до технологичните гиганти като IBM и SAP. Според проучване на анализаторските компании Vanson Bourne и Teradata 80% от анкетираните организации (280 големи корпорации) сега правят мащабни капиталовложения в AI. След налетите ресурси тези разработки ще позволят на машините да извършват все по-сложни ментални и физически задачи по-бързо, по-качествено и по-евтино от хората.Естествено, новото AI време не идва под формата на внезапна революция, където изведнъж човечеството е подчинено на роботите, но чрез все по-значителното участие на изкуствения интелект в съвременните технологии. Още повече че макар и да е постигнат огромен пробив и днешният AI да води до огромни икономически ползи, той все още е в началната си фаза. Днес изкуствен интелект основно означава изпълнението на едно елементарно решение от А до Б. Например една платформа може да разбере дали един имейл е спам или да разпознае какви са предметите на снимка. Всичко това означава, че този „интелект“ все още е далеч от човешка интелигентност. Но с течение на времето AI ще постигне бърз напредък и ще достигне човешко ниво в изпълнение на много задачи. И когато той надмине хомо сапиенс в тези задачи, напредъкът ще се забави, смята Ънг. Според него причините за това ще са основно две. Първата е огромният размер на данните, който тогава ще трябва да бъде обработван. А втората е една отличителна човешка способност, наречена критично мислене, което ни отличава от машините. Според специалиста да се страхуваме сега, че AI ще ни убие, е все едно да се притесняваме за пренаселеността на Марс.
ЧОВЕКЪТ НЕ Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ
В същото време развитието на интелигентните технологии ще срещне много препятствия по пътя си, най-голямото от които е човекът. Хората не са най-добрите учители, което се доказва от няколко примера в последните години. В един от тях чатбот на Microsoft се превърна в нацист, тъй като просто използваше думи от мрежата (най-вече от форуми на неофашистки организации) без контекст. В друг AI участваше в журирането на конкурс за красота и постоянно избираше единствено белия цвят на кожата. В трети друг изкуствен интелект определи имената на черни потребители за „по-малко приятни“ от тези на бели. Всички тези случаи са възможни, защото цялата информация, която машините използват за самообучение, е формирана от нашето общество, което естествено не е съвършено. За наистина обективен изкуствен интелект е нужно всички тези предразсъдъци да бъдат филтрирани. Което само по себе си също означава предразсъдък, коментира изданието alphr.Въпреки всички тези трудности изкуственият интелект ще донесе мащабни положителни промени за хората. „Всичко, което ни прави безценни като човешки същества и цивилизация, е резултат от интелигентността ни. И AI може да бъде могъщо средство за умножаване на тази интелигентност и да ни даде възможността за придвижване на цивилизацията напред по най-различни начини. Може да е лечение на болести или елиминиране на бедността, или пък предотвратяването на екологична катастрофа“, казва компютърният специалист и преподавател в „Бъркли“ Стюърт Ръсел.
aвтор Виктор Георгиев, Капитал
