Гергана Георгиева е едно от изключенията сред половинките на талантливите ни футболисти – българката, за която сравнението й с Николета Лозанова не е повод за гордост. Гергана е учила в математическа гимназия и е на крачка да стане висшист. Какво сподели пред front.bg една различна „футболна съпруга“.
Заради приятеля ти, когото придружаваш в пътуванията му до Истанбул, ти стана истинска сензация там с красотата си, дори те нарекоха „двойничката на Николета Лозанова“. Гордост ли е това за теб, как те кара да се чувстваш?
– Ние вече живеем в Истанбул, той играе там от един месец, а аз пристигнах съвсем скоро. Сензация не съм. Мисля си, че едва ли някой знае дори, че съществувам, но медиите пък гласят друго. Сравненията с Николета не са от сега. Нямам представа откъде и защо се появиха, но напоследък честно казано започна да ми става обидно.
Защо за теб е обида? За повечето момичета в България това си е направо мечта.
– Николета Лозанова безспорно е една от най-красивите жени в България. Знам, че има много жени и тийнейджърки, за които тя е кумир и едва ли не я боготворят. Има и такива, които всячески се стремят да изглеждат като нея. Е – аз не съм от тях. Сравненията с нея са меко казано нелепи – нямаме нищо общо визуално, нямам и такива амбиции. Като хора също смятам, че сме различни. Аз водя тих и спокоен живот, отдала съм се изцяло на това да създам семейство с човека до мен и нито аз, нито той се ласкаем от подобни писания. Не желая да бъда популярна и да ми въртят името по измислени сайтове с безумни заглавия, каквито вече се появиха. Честно казано, колкото и да е странно – има и такива, които не мечтаем да сме Николета, нито пък искаме нейния живот. Знам, че с времето медиите имат нужда от нови лица, но нека насочат енергията си към други хора, сигурна съм, че има и такива, за които това значи нещо и биха се поласкали. Аз не съм от тях.
Приятелят ти обаче е футболист, а хората имат определени очаквания за стереотипа „футболна съпруга“. Защо при теб да е различно?
– Ами, защото той самият не спада към типичните футболисти. Винаги съм казвала, че той е човек, от когото мога много да се уча, а аз съм висшист. Той е толкова интелигентен, говори 2 езика, в момента е амбициран да научи и турски. Чете книги нон-стоп, има изключително богата обща култура. Та на въпроса ще отговоря с въпрос: Според вас до такъв човек може ли да застане жена от общия стереотип за „футболна съпруга“?
Има ли нещо, което искаш да кажеш на подрастващите момичета у нас?
– На подрастващите момичета и момчета искам да кажа да се опитват да възстановят порутената напоследък ценностна система, да не мислят, че всичко в тоя живот е само силиконови цици, джуки, маркови дрехи или сепарето в някоя столична дискотека и, ако за Бога, наистина това са техните ценности – тежко и горко на децата, които ще отгледат и възпитат. Мога да кажа само: учете, обичайте родината ни и семейството си.
